СКАРА, ШИШ, БАРБЕКЮ

   Скара, шиш, барбекю – какви асоциации предизвикват у вас тези думи. Най-често си представяме готвене на открито, излет сред природата, хубаво време, прекарано с приятели, огън, дим, пушеци и биричка…
    Дали този древен метод на готвене не събужда у нас някой позабравени инстинкти  от праисторическите времена, когато за човека е било съвсем естествено да приготвя храната си директно там, където се е снабдявал с нея, а именно сред природата. Днес, от позицията на модерни хора, разполагащи с всякакви удобства и познаващи какви ли не техники на готвене, често подценяваме готвенето на открит огън, смятайки го за архаичен метод и свързващи го по-скоро със забавлението, отколкото със сериозната кухня.
     След скорошното ми завръщане от Аржентина, вдъхновен от тамошните методи за печене на месо, а и от хубавото пролетно време, тук при мен, реших да споделя с вас моя опит с готвенето на скара.

АСАДО – КАКВО Е ТОВА

   



     Както може би ви е направило впечатление, в последните две седмици малко поизоставихме блога. Причината е, че на мен ми се наложи да отскоча за десетина дни до Аржентина по работа, което автоматично означава, че Лина трябваше да се занимава с нещата ни в Италия. Да я похваля – справила се е отлично, даже е намерила нов клиент. Аз също свърших добра работа в Аржентина и естествено отделих не малко време за сериозни дегустации на тамошната кухня. Не пропуснах, разбира се, да опитам прословутото асадо, за което в Европа се носят какви ли не легенди и най-вече се ширят всякакви рецепти и обяснения, които имат малко общо с истината. Из няколкото български сайта, където се говори за асадо се казва дори, че асадото било, забележете, стек… Хъм – надявам се става дума само за грешка в превода. В някои италиански сайтове пък пише, че месото за асодо се подправя с пипер…Твърдо не!

КАК ПРАВЯТ ХЛЯБ В ИТАЛИЯ

ИДЕИ ЗА МЕЗЕТА И ХАПКИ

                             

    Случвало ли ви се е да се въртите понякога из кухнята, да ви се хапва нещо “по-така”, да отваряте и затваряте хладилника и нищо да не ви грабва окото. Или пък ще ви идват гости, искате да приготвите някакви хапки или мезета, с които да шашнете всички, но мозъкът ви не ражда нищо оригинално. На мен лично ми се случва по-често първото, особено откакто се научих да си приготвям различни ароматизирани масла. По този начин си реших множество проблеми и сега, ако ми дойдете на гости изневиделица, съм в състояние за броени минутки да приготвя нещо за хапване с аперитива, което ще бъде не само вкусно, да си изядете пръстите, но и приятно за гледане. Естествено, ще трябва да си приготвите известно количество от тези масълца и да си ги държите в хладилника за подобни случай. Така, между впрочем, ще си решите и проблема с безплодното въртене около хладилника в търсене на нещо бързо и вкусно за хапване. Разбира се, гледайте това да не ви дава повод да правите нощни набези и разходки да кухнята, под претекст да видите какво прави кучето или защото ви се е причул някакъв шум. Съветвам ви да си подготвите от тези масла, но в не много големи количества и да си ги държите в отделни кутийки с капаци в хладилника. Може да ги ползвате и просто за закуска, върху препечени филийки хляб или за да спретнете с минимум продукти вкусно мезенце за всякакви случаи.

РУЛЦА С ПРОШУТО И ГЪБИ

Комбинацията от прошуто (шунка) и гъби се ползва в най-различни рецепти. Това любимо на много хора съчетание е подходящо както за предястие, така и за основно ястие. Вариантите са безброй, но искам да ви предложа една италианска версия, която не само, че е лесна за приготвяне, но и ефектна за сервиране. За това пък колко е вкусна, се надявам да ми пишете след като си я сготвите и опитате. Аз лично, обожавам тези рулца. За да си ги направите ще са ви нужни:

БОЛИЧИНЕ ОТ ФРАНЧАКОРТА

Когато в Италия се говори за пенливо вино неизбежно трябва да съсредоточим вниманието си върху зоната на Франчакорта.  Територията, известна с това име, обхваща зоната на град Бреша  и южните хълмове по бреговете на езерото Изео. Легендата разказва, че за първи път Карл Велики нарича тази земя с името Франчакорта, в смисъл Малка Франция, защото пейзажите му напомняли много тази страна. Не знам до колко може да бъде вярно това твърдение, първо защото съществуват  и други теории, относно произхода на името, а и защото това, което днес се вижда по тези места със сигурност се е променило доста  от времето на Карл Велики. Със сигурност обаче, асоциацията с Франция намира почва в обстоятелството, че в наши дни тази част от Северна Италия е не по-малко популярна по света със своите пенливи вина, отколкото посестримата си Шампан.

    Истинския бум на производство на пенливи вина тук, започва в средата на миналия век, чрез сериозни инвестиции от страна на местните бизнесмени в лозови насаждения. Условията за това са идеални – мек и проветрив климат, плодородна, влажна почва, хълмове и поля, разпростиращи се от долината Валкамоника до южните брегове на езерото Изео. Вековните италиански гастрономични и винарски традиции са оставили своето благородно клеймо. Вината на днешна Франчакорта са деликатни и фини и не напразно са си заслужили маркировката DOCG.

КАКВО ЗНАЕМ ЗА ОЦЕТА

     Кой, кога и как е измислил оцета не е установено със сигурност. Факт е обаче, че е бил познат още в античността. В Египет, Вавилон и Персия е бил популярен заради безспорните му консервиращи качества. Древните римляни и гърците са го ползвали като овкусител, а също и като ефикасно средство за утоляване на жаждата. Разреден с вода, оцетът може да послужи за тонизираща напитка благодарение на съдържащата се в него концентрация от минерални соли и почти никакви калории – само три на всеки десет милилитра. Оцетът е полезен за нашия организъм, защото подпомага функционирането на жлъчката, а също така и абсорбирането на витамините, разтваряйки мазнините, поглъщани с храната. Оцетената киселина е много близка по състав на  киселините, отделяни от стомаха при преработката на мазнините и въглехидратите. Любопитен е фактът, че качествения балсамов оцет има рН почти еднакъв с този на човешката кожа. Но какво представлява всъщност оцетът? 

    Най-популярен и най-широко ползван е винения оцет. Долната схема показва приблизително съставките и процесът на производството му.

ВНИМАВАЙТЕ С ИТАЛИАНСКОТО

    В статията Храненето е култура, подхванахме наболялата, според нас тема,  за отношението към храната. Обърнахме внимание и на липсващата брънка, която би ни позволила, без да прескачаме границите на нормалното, да се отнасяме към тази ежедневна необходимост по-съзнателно. Да се храним правилно и добре в никакъв случай не означава, че трябва да се подлагаме на строги диети или че, трябва да купуваме само скъпи или само био продукти. Първата и най-важна крачка към доброто хранене е познаването на продуктите. Как обаче, да се ориентираме в огромния поток на информация, с която ни залива глобализирания свят?