Коктейл Пирло

Това е един коктейл на базата на бяло газирано вино. Подходящ е при всякакви случаи, а и по всяко време на денонощието. Лек и освежаващ, може да се пие като аперитив или на дивана, пред телевизора, по време на таз годишните дълги африкански вечери. Всъщност асоциацията с Африка и с тазгодишното световно по футбол не е толкова случайна.- името на този коктейл е Пирло, както е и името на един от играчите в националния отбор на Италия. Подочух веднъж, една история, която разказва нещо от сорта, че напитката е кръстена именно на футболиста или пък че, това е любимият му коктейл. Хич ме няма по футбола (Лина) така че, не знам кое от двете твърдения е вярното. Пирло е от Бреша, аз живея в Бреша, коктейла е страхотен, жегата за щастие, не е африканска така че, препоръчвам ви да го опитате – кой докато гледа мачовете, кой докато се отегчава (като мен) през това време:

Бяло сухо газирано вино (Просеко);

Аперол;

Газирана вода;

Резенче портокал;

Лед;

Приготвяне: Съотношението на съставките е изцяло въпрос на личен вкус. Аз правя така: равни части вино и Аперол, малко повече газирана вода, едно резенче портокал и три кубчета лед.

Наздраве!

 

ДЯВОЛСКО ПИЛЕ POLLO ALLA DIAVOLA

И така...Лято е. Най-подходящото време за пикник сред природата и кулинарни експерименти на барбекюто. Чували сме за всякакви сосове и маринатури на месата, комбинации от подправки и екстравагантни продукти. Както обикновено ви предлагам да изпробвате една супер лесна и ефектна рецепта, която в никакъв случай няма да подложи на изпитание магьосническите ви способности за забъркване на специални маринати. Единственото условие е да ви харесва лютичкото и да ви се пие бира. Ето какво ви е нужно:


1 пиле;
зехтин;
черен пипер;
лют пипер;
галета;

Приготвяне: Разрежете и „отворете“ пилето, колкото може по-добре за да заприлича на отворена книга. Подсолете и намажете обилно със зехтин. Оставете го да престои поне час-два. Тъкмо докато разпалите барбекюто и стане готова жарта. Печете го бавно до придобиване на златист цвят и хрупкава коричка. Когато е почти готово, поръсете с черния и с лютия пипер и галетата и с помощта на четчица намажете отново със зехтин. Допечете.

Както виждате съвсем елементарно. Така приготвеното пиле се казва „по дяволски“, защото би трябвало да се приготви с лют пипер от Кайена и да се сервира и със силно пикантен сос и както казват старите майстори в Италия – докато го ядеш, устата ти трябва да се подпали и да ти идва да изпратиш по дяволите и пилето и този, който ти го е сготвил. Та... за това ви препоръчвам с това ястие, да си пийвате ледена биричка – охлажда страстите и гаси пожари – всякакви.


Ecco ci qua... finalmente estate. Il tempo è giusto per organizzare un picnic e da sperimentare con il barbecue. Tutti conosciamo qualche salsa o marinata per le carni o combinazioni stravaganti di spezie. Come al solito pero, vorrei far vi provare una semplicissima, ma di grande effetto ricetta che non metterà a dura prova le vostre capacità nella preparazione di pozioni magiche. Importante è che vi piace il gusto piccante e che avete voglia di birra. Per il resto serve:

1 pollo;
olio d'oliva;
pepe nero;
peperoncino piccante;
pangrattato;

Preparazione: Aprire il pollo a libro e appiattirlo più possibile. Salate e cospargete con olio d'oliva. Lasciatelo riposare almeno un oretta – due, giusto per preparare in fra tempo la brace. Lo si cuocia lentamente finché abbia un colore intenso e all'esterno risulti croccante. Alla fine una spolverata di pepe nero e peperoncino piccante, quindi una manciata di pangrattato, spennellando ancora olio d'oliva.

Come vedete è semplicissimo. Il nome “alla diavola”, spiegano i vecchi maestri, è parche si dovrebbe condire con pepe forte di Caienna e servire con una salsa molto forte, cosicché a chi lo mangia, nel sentirsi accendere la bocca, verrebbe di mandare al diavolo sia il pollo, sia chi l'ha cucinato. Ed è per questo che suggerisco vivamente di bere birra ghiacciata con questo piatto – si spengono tutti i tipi di fuochi.

Ядеш за да живееш или живееш за да ядеш? Mangi per vivere o vivi per mangiare?

Малката ни дъщеря ни е много злояда и непрекъснато се чудим какво да измислим за да я накараме да яде. Измежду всички вкусотии, които приготвяме у дома тя си предпочита пържените картофки, нутелата (която предстои да бъде обявена за опасна за здравето) и няколко други не до там здравословни неща. Наскоро, в отчаянието си от нейната упоритост да яде само „паста ин бянко“, демек макарони само с масло, реших да и задам един философски въпрос: „Според теб, хората ядат за да могат да живеят или живеят за да могат да ядат?“ Тъй като току-що ми беше изстреляла „ Ооо, пак ли ще ядем?“ въпросът ми я завари съвсем неподготвена. Естествено, малката хитруша бързо се окопити и макар, че питането ми очевидно я обърка ми каза: „Аз съм малка и трябва да ям за да порасна!“ „Добре де - продължавах да упорствам аз, ние сме големи и не трябва да ядем за да порастваме, но все пак се храним?“ „Да, защото на вас ви харесва!“ След този отговор я оставих на мира да си похапва поредната паста ин бянко, докато ние се наслаждавахме на спагетите в студен сос от доматчета даттерини. То, какво ли друго да ядеш в тия юнски жеги? Замислих се обаче, не над философските въпроси от типа за кокошката и яйцето или защо се храним – за да живеем или живеем за да се храним? Съвсем простичко, без никакво усилие, дъщеря ми ми беше отговорила. Почти никога не си даваме сметка, че се храним не само защото изпитваме глад, а защото ни харесва. Дори понякога приготвянето на храната да се превръща в досадно задължение, трудно ни е да си представим което и да е по-важно събитие или празник в нашия живот, което да не завършва на масата с пийване и хапване, както си му е редът. Храната и нашето отношение към нея е сред основните, ако не и основния признак и белег на нашата същност. Естествено не говоря за крайностите и болестните състояния като чревоугодничеството или булимията. Храната може и трябва да бъде мост между културите, поколенията, времето. Не е все едно с какво ще заситим глада си. Когато сме „малки“ се храним за да пораснем, порасналия човек трябва да си дава сметка, че начините, по които задоволява неизбежната си нужда от храна, отразяват не само битието му, но и неговата култура.