Дали защото наближава Халоуин или защото просто е сезонът на тиквите, а и дъщеря ми се опитва да ме придума да изтърбуша една и да и направя фенер, замислих се, ако все пак се хвана на тая въдица, как да оползотворя „остатъците”. Та, така ми дойдоха на ум няколко рецепти от традиционната италианска кухня, които нямат нищо общо с промъкналия се отвъд океана празник, но които пък на фона на семейния миш-маш от култури ми се струват особено подходящи за отбелязване на събитието, независимо от коя „страна” гледаме на нещата. Между другото, ако някой знае как се изтърбушва тиква и как се прави от нея фенер, моля да сподели. Аз лично досега не съм го правил. В Италия тиквата присъства като съставка в множество рецепти за всякакъв вид ястия. Лина пък твърди, че тиквата в България присъства не само в кухнята, но даже и в литературните произведения на класиците, едно от които се изучавало задължително в училище и поради тази причина всеки българин знае каква е структурата на Печената тиква. Е, в това отношение явно ще си остана невеж, поне докато не намеря въпросния шедьовър преведен на италиански. До тогава, единственият ми контакт с нещо българско, съдържащо тиква ще си остане тиквеникът, който Лина приготвя всяка година по Коледа. Добре и се получава това нещо, защото си хапвам порядъчно от него - „хубаво, топло, сладко и над него се вие тънка изкусителна пара”. И понеже наистина много ми харесва тази баница, Лина ме е научила даже да казвам – Аз съм тик-ве-ник! Не мога да разбера само, защо ми се смее след това – според мен, си го произнасям съвсем правилно.
Тиквеник или не, да си се върна на моята рецепта. Ето какво ви е нужно:
