ИТАЛИАНСКИ БРИОШ - 1

Ако ви се случи да закусвате в Италия, влезте в кое и да е кафене и кажете: Cappuccio e briosce, prego! (Произнася се – Капучо е бриош, прего!)  Ще ви донесат две неща – капучо, това е съкратеното име на капучиното, а бриош е името на най-любимата на всички италианци кифличка. Сега няма да се впускам в подробности и да ви разказвам за капучиното, защото знам, че тази напитка е също толкова популярна в България, колкото и в Италия. Съвсем друг е въпросът, дали двете напитки имат нещо общо, особено като съм виждал  как у вас, изсипват по чашите някакви прахообразни смеси, към които добавят вода… и после наричат това нещо капучино.  Бъррр – побиват ме тръпки! За сметка на това пък, имате кифлички и банички, към които изразявам одобрението си в порядъчни количества. Ето защо, а и в знак на моята благодарност, към българина, който е измислил пържените филийки и мекиците, споделям една рецепта за италиански бриош. Рецептата е и в отговор на запитването на нашия читател DiVAL.

БАБИНО ПИЛЕ / POLLO DELLA NONNA

 

Днешната рецепта е съвсем елементарна за изпълнение. Предлагам ви я като алтернатива на класическото печено или пържено пиле. Цялото приготвяне ще ви отнеме криво-ляво, около половин час. Какво по-хубаво от това, да се приберете вечер, изморени от работа и за нула време да сготвите на жена си италианска вечеря. Току виж, оставила ви е после да си гледате мача на спокойствие. Тази простичка рецепта ме е спасявала и в други случай. Например, когато Лина ми е поръчала да купя бутчета, пък аз се връщам от пазар с пилешки гърди. На практика, за това ястие, може да ползвате която и да е част от пилето, а може и цяло, нарязано на парчета. Гарнитурата е още по-лесна – задушени с масло моркови. Наричам този вид рецепти „право в целта” – няма как да объркате нещо. Научил съм я от баба ми. Готвеше ми я винаги, когато и отивах на гости изневиделица. А нали знаете, бабите винаги глезят внуците си – поглезете се и вие.

Ето какво ви е нужно:

Пилешко месо;

Чаша бяло вино;

Клонче пресен розмарин (ако нямате клонче, може и сух);

Чесън;

Бульон на гранули ( в алтернатива може да си нароните 1-2 кубчета)

Моркови;

Масло;

Приготвяне: Запържете пилето първо от към страната с кожата, а след това обръщайте от време на време, докато се зачерви добре  и от двете страни. После похлупете тигана с капак и оставете да къкри на бавен огън за около двайсет минути. После отхлупете и оставете да поизври сосчето, но не оставяйте пилето „на сухо”.

Както ще видите във филмчето, аз варя морковите на пара. Ползвам едно от полезните китайски изобретения – бамбукова приставка, но вие естествено може да ползвате други приспособления за целта или просто да си сварите морковите във вода. Не ги варете обаче до пълното им омекване. Оставете ги малко по-твърди и довършете готвенето им в тигана за да  поемат аромата на маслото.

Както винаги – важното е да правите всичко с ентусиазъм и настроение. Така Добрият Вкус ще бъде с вас и резултатите – отлични.

ПАСТА С БОБ/ PASTA E FAGIOLI

За вече дългото ми съжителство с българка и ежегодните ми посещения в България, все още не съм успял да си съставя някаква по-ясна картина за националната ви кухня. Прекосил съм почти цялата страна, бил съм и на морето и по планините, в големи градове и в малки селца, но почти без изключение във всички ресторанти, в които съм сядал менюто е било съставено от едни и същи  салати, супи, кюфтета, кебабчета и т.н. и това като тръгнеш от София, през Пловдив та до Бургас. Лина се опитва да ме убеди, че не било точно така и аз се съгласявам с нея, но на сляпо, защото още не съм видял, тоест, ял, доказателства на нейната теория. Все пак, не мога да не уважа нейния патриотизъм. Истината е, че често водим ожесточени спорове на тази тема. Регионална кухня, типични продукти, традиционни рецепти, култура на хранене – все понятия, на които не винаги обръщаме нужното внимание. Според мен, доброто познаване на отделните продукти и техните характеристики е основата на културата на хранене и чак след това идва кулинарията с рецептите и начините на приготвяне. Ще ви дам един съвсем прост пример: решава Лина, че и се хапва боб – отива в магазина и си го купува. Питам я с какви критерии избира този или онзи вид, знаете в днешно време по магазините като застанеш пред някой рафт със стока, се чудиш кой вид от нещо да вземеш. Какво прави Лина в такива случай – гледала да не е нито най-скъпото, нито най-евтиното, но да е от реномиран производител и да пише на етикета къде е произведено. До тук добре. Това са разумни критерии за подбор. Но според мен, първия въпрос който трябва да си зададем преди да пазаруваме продукти е какво искаме да сготвим? Този боб за супа ли ще бъде, за яхния или пък салата?  Когато сме наясно с това, може да пристъпим към избора на продукт, в случая на боб.

КАК СЕ ПРАВЯТ СПАГЕТИ С РИБА ТОН

Предлагам ви да се позабавляваме и да си сготвим паста с риба тон. Но преди да ви покажа как се прави, искам да ми обещаете нещо – няма да се смеете на моя български. Моля ви! Лина го прави непрекъснато, но на нея и прощавам, защото в замяна на това и оставям да почисти кухнята след мен. Както знаете – за всяко удоволствие се заплаща!

Така, значи договорихме се. Сега да се захващаме за тенджерите и тиганите.

За 4 порции ще са ви нужни:

2 консерви риба тон

400 гр. лингуине или спагети;

15 малки доматчета (чери);

чаша бяло вино;

3 скилидки чесън;

магданоз;

зехтин;

сол;

Изгледайте филмчето и ако останало нещо неясно, пишете ми. И не забравяйте най-важното: правете всичко с  ентусиазъм и удоволствие, така Добрият Вкус ще бъде винаги с вас!

Чакам отзиви.

ПРЯСНА ПАСТА С ГЪБИ

 

В предишния пост разгледахме как да си направим прясна паста в девет прости стъпки. Сега идва ред да направим  десетата стъпка и да преминем от теорията в практиката или с други думи да си сготвим пастата наистина.

 Колкото и да ви разказвам за баба ми, която беше майсторка в правенето на паста ( виж пак тук), няма да разберете защо тя толкова се гордееше със своите аньолоти, докато не сте се пробвали да ги направите и вие сами, поне веднъж. Но тъй като за тях се иска наистина майсторлък, предлагам ви да започнем с нещо по-лесно.  

Оригиналнатото име на днешната рецепта е Maltagliati con funghi, което в буквален, груб превод ще рече – лошо нарязани с гъби. Лошо нарязани, разбира се, си е чиста метафора и идва да ни подскаже, че що се отнася до геометричната правилност на пастата, няма да се вживяваме особено. Целта ще бъде да си направим лентички от паста. Ако станат разкривени и ако няма една с една еднаква – още по-добре. Това е изразът на нашата артистичност.

Гъбите? С гъбите ще си направим соса. Както знаете, любими са ми манатарките и няма да им изневеря и този път. За съжаление сезонът е такъв, че се налага да ползвам замразени, но ако условията ви позволяват, ползвайте пресни. В този случай няма да ви бъдат нужни сухи гъби.

Моля, спазвайте инструкцийте и се организирайте приблизително така:

КАК ДА СИ НАПРАВИМ ПРЯСНА ПАСТА В ДЕВЕТ ПРОСТИ СТЪПКИ

Пазя един мил спомен в съзнанието си, отнасящ се до моята баба. Запомнил съм сдържаната и усмивка, върху лицето, излъчващо неприкрита гордост , понесла в ръцете си големия набрашнен поднос върху, който подреждаше току що направените от нея аньолоти. Да, моята баба беше истинска майсторка в тези неща. За който не знае, аньолотите са вид прясна паста, традиционно приготвяна по италианските домове. В днешно време, за съжаление,  тази традиция постепено се забравя и все по-малко италианци се захващат за точилката.  Иска ми се да вярвам, че причината за това се дължи на все по-доброто качество на прясната паста продавана в магазините. Или  че, просто хората нямат толкова време за да се посветят на това занимание. Като се замисля обаче,  за да си направим сами паста в къщи не се изисква да се въртим цял ден в кухнята, а що се отнася до готовата паста по магазините, все още съм малко скептичен  – купувам я мнооого рядко, само по кулинарните изложения или от магазинчетата на малкото останали занаятчии, занимаващи се с това. 

Преди да ви обесня как да си направите сами прясна паста нека уточним понятието.

КАК СЕ ПРАВИ СОС БЕШАМЕЛ

Този вкусен и с широко приложение сос е измислен от французина Луи дьо Бешамел, работил в двора на краля Слънце. Много бързо сосът завладява френската класическа кухня, а от там се разпространява и по целия свят като фундаментален елемент за множество рецепти. Ползва се и в много на брой италиански рецепти.

Както при повечето гениални и безспорно вкусни неща и в този сос продуктите са малко на брой:

брашно;

мляко;

масло;

сол, черен пипер и индийско орехче;

Процедира се по следния начин, като се има предвид съотношението на продуктите и най-вече на маслото и брашното, които трябва да бъдат в равни количества. Ето един пример:

-Разтопете в тенджерка 50 гр. масло; добавете 50 гр. брашно и бъркайте непрекъснато с дървена лъжица до получаване на златист цвят. Не спирайте да бъркате и добавете постепенно 500 мл. хладко мляко. Подправете със сол, пипер и индийско орехче на вкус. Продължете да бъркате за около десет минути до получаване на гладък, средно гъст сос.

Вижте още:

Сос Мърней

Сос Аурора