ТОРТА ШОКОЛАД И КРУШИ

Ронливото тесто е в основата на много сладкиши. Особено подходящо е за плодови пити или пити със сладка и мармалади. Предлагам ви рецепта за торта от ронливо тесто с разтопен шоколад и круши. Пригответе:

За блата:
270гр. брашно;
120 гр. пудра захар;
90гр. масло;
4 жълтъка;
настъргана лимонова кора;
форма или тавичка с диаметър 20 – 22 см;

ОКТОПОД С КАРТОФИ

Повечето хора смятат, че приготвянето на ястия с така наречените морски дарове е сложно и трудно. Ако и вие сте сред тях – време е да промените мнението си. По принцип най-важното правило за успешното готвене на риба и морски деликатеси е да ги обработвате възможно най-малко, да ползвате минимум подправки и изобщо да избягвате всякакви сложни процедури. Казано с други думи – колкото по-просто, толкова по-добре. Най-добри резултати се постигат, естествено, ако имате на разположение пресни продукти, но при липса на такива може да се ползват спокойно и замразените риби и морски дарове, които благодарение на съвременните технологии на обработка, запазват почти всичките си вкусови качества. Ето защо, ако ви се иска да хапнете октопод, но се чудите как да го сготвите, направете така:

Снабдете се с:

1 цял замразен октопод ( има ги в търговската мрежа, изберете го с тегло от около 1-1,5 кг.)

600 – 700 гр. картофи;

100 – 150 гр. маслини от вида, който предпочитате, може и без костилки;

една глава лук;

един средно голям морков;

целина – по възможност със стъблото;

Великденски агнешки ребърца

Понеже наближава Великден и по стара и в Италия традиция по това време на годината се похапва агнешко, предлагам ви да опитате любимата ми рецепта за агнешки ребърца. Ще ви дам продуктите, нужни за приготвянето на шест порции, но тъй като ребърцата стават много вкусни, имайте предвид, че те в никакъв случай няма да ви стигнат за шест човека. И така...

ТИРАМИСУ

Има много легенди за това къде и кой е измислил рецептата за този сладкиш. Трудно е да дам еднозначен отговор – за авторството спорят и в Тоскана, и в Ломбардия, и в Пиемонте та чак до Венеция. Каквато и да е истината, най-разпространената история е, че този сладкиш е бил приготвян и предлаган на гостите в така наречените „къщи на удоволствията“, защото му приписват свойствата на афродозиак. Всъщност, става по-скоро въпрос за игра на думи в италианския език tirami su (тирами су) ще рече – повдигни ме нагоре. Със сигурност добрият сладкиш винаги повдига настроението и подтиква към едно единствено прегрешение – прекаляването с калориите. Eто какво Ви е нужно:

ЧЕСЪН, ОЛИО И ПЕПЕРОНЧИНО

Чесън, олио и пеперончино! Повярвайте ми – това е майката на всички сосове за пасти. Класиката в жанра! Любимата паста на италианския народ. Едно време в периоди на криза, когато не е имало много неща за ядене, италианците измислят много простички рецепти, само с няколко съвсем обикновени продукта. Днес знаменитите готвачи, изкарват на бял свят тези рецепти, наричайки ги cucina povera или „бедна, проста кухня“ - малко нещо като „арте повера“. За мен, а и не само, тези рецепти са гениални – както всички простички неща.

Така че: ако  довечера имате среща с любимата, и ако искате да блеснете като готвач на италиански специалитети, 

КАРБОНАРА

Карбонарата е едно от любимите ми ястия. Има няколко варианта на карбонара, но автентичната рецепта е римска – Карбонара Романа. Ако ще имате път към Рим непременно си поръчайте в някой ресторант. Това е типично ястие за зоната на италианската столица. Кажете просто – Una Carbonara, prego! И така, ето как става – бързо е и е лесно, достатъчно е да спазвате инструкциите ми точно.

Най напред се снабдете с паста от правилния вид и размер. Нека да уточня. В България имате навика да казвате на всички видове паста – макарони. Ние, италианците обаче, под макЕрони, разбираме един точно определен вид, докато ПАСТА е нашето събирателно име за вашите „макарони“. Така че, в случая с Карбонарата, трябва да се снабдите с голяма паста, тоест,

СПАГЕТИ БОЛОНЕЗЕ

Оригиналното име на рецептата е spaghetti alla bolognese. За да съм прецизен в обясненията, искам да уточня, че в конкретния случай соса, се казва рагу (ragu). Рагуто няма със сигурност нищо общо с две неща: първо под рагу не се разбира, както е популярно в България месо с кости или кости с месо и второ - не наподобява почти по нищо на соса, който приготвяше българската ми тъща, когато преди години реши да ме смае със сготвена от нея италианска рецепта. Сега вече ползва моя метод. Ако трябва да добавя и трета разлика, то не намирам общо и със спагети ала болонезе, сервирани в български ресторанти, в които съм си поръчвал. Естествено това последното е една друга мнооого дълга тема, която за сега ще оставя настрана.

Ето ви и рецептата. Предупреждавам, че изпълнението е приблизително просто и лесно (както повечето италиански рецепти), но изисква доста време за приготвяне и съответна доза