Замисляли ли сте се над въпроса с какво, защо и как се храните и дали това има някакво отношение с вашата култура? Не ви питам дали мляскате или си подпирате лактите на масата. Нямам предвид културата като принадлежност към народ, нация или географска обособеност. Нямам предвид и дали знаете кой поред нож се ползва за предястието и в коя чаша се налива бялото вино. Не ви питам и дали сте на ясно колко калории и какви хранителни вещества се съдържат, например в десерта. Едното е въпрос на възпитание и начин на живот, а другото е на границата между науката и някой маркетингов трик за успешна продажба на продукти, в които почти никога няма нещо натурално.
Лично аз, когато видя реклама на нещо, в което има „само две калории” си се потупвам по коремчето и посягам към друг продукт с повече калории, но с по-малко Е-та на етикета. Но това е друга тема.
Въпросът ми беше за културата на хранене и дали изобщо си даваме сметка какво означава това. Тъй като съм се заела с правенето на кулинарен блог за така прехвалената италианска кухня, сред любимите ми четива са множество рецептурници и кулинарни справочници. Сигурно и вие, щом четете този блог, прелиствате подобни книги, информирате се за най-новите методи в молекулярната кухня, а може би даже сте се опитвали да готвите във вакуум. Но дали тези занимания допринасят, повишават или определят културата ни на хранене?
Ако не ни се налага по здравословни причини да спазваме определена диета и ако съумяваме да не залитаме в крайностите „живеем за да ядем или ядем за да живеем” е добре да си създадем навици за съзнателно и отговорно хранене. В крайна сметка, както са казали мъдреците - ние сме това, което ядем.
В тази връзка и след много четене, любимата ми готварска книга си остана „Науката в кухнята и изкуството да се храним добре”, написана от Пелегрино Артузи и издадена за първи път през далечната 1891. Определено хората някога са знаели как да се хранят и не са имали, или поне ние не знаем, проблеми с холестерола или висока кръвна захар. Не искам да правя реклама на тази книга, още повече, че не знам да е превеждана и издавана у нас. Факт е обаче, че тя съдържа освен чудесните рецепти, различни разсъждения и наблюдения върху важността на регионалните кулинарни традиции и продуктите от съответните зони. С други думи, фокусира вниманието към това, което мнозина от нас се опитват да преоткрият днес, а именно – типичните продукти и храненето според сезона. Ако анализираме, тези на пръв поглед, простички понятия, ще открием, че съдържат в себе си цялостната концепция не само на това, което наричаме днес здравословно хранене, но биха могли да изиграят и ролята на ключов елемент за разрешаване на някои от негативните последици на глобализацията, довели до загиването на много локални производства.
Това, че днес сме до толкова глобализирани, че по нашите географски ширини, можем да се поглезим за Св. Валентин с шампанско и пресни ягоди не е признак на култура, изтънчени маниери или материални възможности. Това е знак, че сме информирани какво правят другите по света, но и че ни липсва онази брънка, която прави разликата между кича и добрия вкус, между културата и парадирането с култура.
Фразата-заглавие на книгата на Артузи „ Науката в кухнята и изкуството да се храним добре”, вероятно е имала друг смисъл преди повече от сто години, но както повечето неща, останали в историята, не е загубила смисъла си и до днес. Със сигурност много неща са се променили от тогава, но дори и да звучи банално, за да живеем, продължаваме да се храним. Според едни или други критерии ежедневно се питаме какво ще ядем. Дори и да не си даваме сметка, храненето е културен жест, а не само необходимост. Няма никакво значение дали сме опитвали или дали сме в състояние да сготвим най-сложната рецепта с най-екзотичните продукти. Нужна ни е само собствена култура на хранене. Всеки човек в зависимост от разбиранията, предпочитанията и възможностите си е свободен да вложи свой смисъл в това понятие. Но този смисъл се открива в познанието за продуктите, историята им и традициите, с които са свързани и избора на критериите, според които ги купуваме. Или с други думи – фундаментално е да познаваме продуктите и техните качества. Останалото е въпрос на собствения ни Добър Вкус, който никога не ни подвежда.
На вас, харесва ли ви вкусът на узрелите незнайно как и къде ягоди през февруари?
Лина
Няма коментари:
Публикуване на коментар