ПАСТА С ТИКВА И СИНЬО СИРЕНЕ

Дали защото наближава Халоуин или защото просто е сезонът на тиквите, а и дъщеря ми се опитва да ме придума да изтърбуша една  и да и направя фенер, замислих се, ако все пак се хвана на тая въдица, как да оползотворя „остатъците”. Та, така ми дойдоха на ум няколко рецепти от традиционната италианска кухня, които нямат нищо общо с промъкналия се отвъд океана празник, но които пък на фона на семейния миш-маш от култури ми се струват особено подходящи за отбелязване на събитието, независимо от коя „страна” гледаме на нещата. Между другото, ако някой знае как се изтърбушва тиква и как се прави от нея фенер, моля да сподели. Аз лично досега не съм го правил.
В Италия тиквата присъства като съставка в множество рецепти за всякакъв вид ястия. Лина пък твърди, че тиквата в България присъства не само в кухнята, но даже и в литературните произведения на класиците, едно от които се изучавало задължително в училище и поради тази причина всеки българин знае каква е структурата на Печената тиква. Е, в това отношение явно ще си остана невеж, поне докато не намеря въпросния шедьовър преведен на италиански. До тогава, единственият ми контакт с нещо българско, съдържащо тиква ще си остане тиквеникът, който Лина приготвя всяка година по Коледа. Добре и се получава това нещо, защото си хапвам порядъчно от него -  „хубаво, топло, сладко и над него се вие тънка изкусителна пара”. И понеже наистина много ми харесва тази баница, Лина ме е научила даже да казвам – Аз съм тик-ве-ник! Не мога да разбера само, защо ми се смее след това – според мен, си го произнасям съвсем правилно.
Тиквеник или не, да си се върна на моята рецепта. Ето какво ви е нужно:

ПЪРЖОЛИ С БИРЕН СОС

                                                                  Когато казах на Лина, че ще и готвя свински пържоли с бирен сос, получих в отговор: „Измисли нещо по-бързо, че съм гладна!” По-бърза от рецептата, която ви предлагам днес, за пържоли със сос при това, ми е трудно да се сетя поне на първо четене. Уверявам ви, че дори и да не умеете да правите чудеса, най-много за петнайсет минути ще сте спретнали вечерята. Ето какво ви е нужно:


 

- четири пържоли;
- малко олио;
- масло – около 40гр;  
- бира – 100 мл;
- кората от половин лимон;
- скилидка чесън;
- клонче розмарин; (може и сух)
- клонче мащерка; (може и суха)
- черен пипер и сол на вкус;
Приготвяне: Отделете си нужното количество бира за рецептата. Налейте си останалото и си пийвате докато готвите. Загрейте тигана с мазнината и сложете пържолите, които предварително сте подсолили и поръсили леко с пипер. През това време настържете лимоновата кора и накълцайте на много дребно чесъна, розмарина и мещерката. Не забравяйте да обръщате пържолките от време на време. Когато са готови, поставете ги в чиниите, в които ще сервирате. В същия тиган сложете бучката масло и веднага прибавете ситно нарязаните подправки. Разбъркайте, докато маслото се разтопи и долейте с бира. Бъркайте лекичко още около минута. Полейте месото със соса и сервирайте.
Доизкусуряване: Имайте предвид че, това бирено сосче е идеално за всякакъв вид месо. Няма какво да и сбъркате на рецептата. От опит мога да споделя само, че ако около вас кръжат гладни членове от семейството, опитващи се да предизвикат свада, защото сте закъснели след работа, дайте им да приготвят салатата, докато вие правите пържолите. За капак, чаша хубаво вино върши винаги чудеса.
Гответе с ентусиазъм и добро настроение. Така Добрият вкус ще бъде винаги с вас!

САРДЕНИЯ 2011 или какво работи Фулвио

Някой хора (разбирайте Фулвио) работят ето това:


trailer from fulvio zanini on Vimeo.

ЛЯТНА ЗЕЛЕНЧУКОВА ТОРТА

                                                                 Напоследък, паниката около смъртоносната бактерия, за чието разпространяване се обвиняваха зеленчуците, поотмина. Да ви кажа честно, лично аз, не  се шашкам особено в такива случай. След историята с ваксините против щама на онзи грип, дето уж щеше да натръшка цяла Европа, пък се оказа, че целият шум беше за нищо, смятам че в 90% от подобните истории става дума за изобретателни маркетингови ходове. Както и да е. Не съм специалист в пазарните политики, но твърдо вярвам, че ако човек спазва елементарни хигиенни правила и внимава от къде и какво си купува, а що се отнася до хранителните продукти, ги и обработва, и съхранява правилно, то рискът да се зарази чак от смъртоносен вирус е нищожна. Така или иначе, в днешно време непрекъснато ни “бомбардират” с какви ли не заплахи, ако приемаме прекалено сериозно всичко, то не би трябвало да излизаме от домовете си. С други думи – мийте си ръцете и “преди” и “след” и не се паникьосвайте излишно. В крайна сметка – лято е! Нека му се наслаждаваме!
На мен лично, летните жеги не ми понасят особено. Абе, направо хич не ми понасят. Никакви моренца, езерца и тям подобни водни басейнчета могат да ме съблазнят с влажните си обещания за прохлада. От време на време, по семейни причини (разбирайте инквизиционни мъчения от страна на Лина, върху моята особа) ми се налага да се озова на някоя крайбрежна ивица или друг вид плаж, изпълнен с крещящи деца оставени на самотек от заетите с тена си или вече напълно слънчасали родители и където освен с всепроникващ пясък се зареждам и с един особен вид енергия, която най-много до три дни се концентрира до толкова, че единственото ми спасение, за да не избухна е да избягам в планината.
Но, както се казва: всеки с вкуса си.
Лятото има, разбира се, и своите предимства. Едно от тях е изобилието. По пазарите, магазините даже и по крайпътни импровизирани сергии могат да се намерят всякакви плодове и зарзавати. И понеже, както казах в началото, опасността да  прихванем опасен бацил е минимална, а и в жегата похапването на плодове и зеленчуци е не само полезно, но си е направо единствения поносим избор, ето ви една рецепта, която ще ви свърши чудесна работа и като основно и/или единствено ястие, и като мезе за следобедния аперитив, и която може да сервирате както топла, така и студена. Естествено можете да си я приготвите и в планината и на морето; можете да подберете продуктите според наличието им, а може и да ползвате остатъците от хладилника. Ето как:

ФИОРЕНТИНА - ИСТИНСКАТА ПЪРЖОЛА

СКАРА, ШИШ, БАРБЕКЮ

   Скара, шиш, барбекю – какви асоциации предизвикват у вас тези думи. Най-често си представяме готвене на открито, излет сред природата, хубаво време, прекарано с приятели, огън, дим, пушеци и биричка…
    Дали този древен метод на готвене не събужда у нас някой позабравени инстинкти  от праисторическите времена, когато за човека е било съвсем естествено да приготвя храната си директно там, където се е снабдявал с нея, а именно сред природата. Днес, от позицията на модерни хора, разполагащи с всякакви удобства и познаващи какви ли не техники на готвене, често подценяваме готвенето на открит огън, смятайки го за архаичен метод и свързващи го по-скоро със забавлението, отколкото със сериозната кухня.
     След скорошното ми завръщане от Аржентина, вдъхновен от тамошните методи за печене на месо, а и от хубавото пролетно време, тук при мен, реших да споделя с вас моя опит с готвенето на скара.

АСАДО – КАКВО Е ТОВА

   



     Както може би ви е направило впечатление, в последните две седмици малко поизоставихме блога. Причината е, че на мен ми се наложи да отскоча за десетина дни до Аржентина по работа, което автоматично означава, че Лина трябваше да се занимава с нещата ни в Италия. Да я похваля – справила се е отлично, даже е намерила нов клиент. Аз също свърших добра работа в Аржентина и естествено отделих не малко време за сериозни дегустации на тамошната кухня. Не пропуснах, разбира се, да опитам прословутото асадо, за което в Европа се носят какви ли не легенди и най-вече се ширят всякакви рецепти и обяснения, които имат малко общо с истината. Из няколкото български сайта, където се говори за асадо се казва дори, че асадото било, забележете, стек… Хъм – надявам се става дума само за грешка в превода. В някои италиански сайтове пък пише, че месото за асодо се подправя с пипер…Твърдо не!