В Италия тиквата присъства като съставка в множество рецепти за всякакъв вид ястия. Лина пък твърди, че тиквата в България присъства не само в кухнята, но даже и в литературните произведения на класиците, едно от които се изучавало задължително в училище и поради тази причина всеки българин знае каква е структурата на Печената тиква. Е, в това отношение явно ще си остана невеж, поне докато не намеря въпросния шедьовър преведен на италиански. До тогава, единственият ми контакт с нещо българско, съдържащо тиква ще си остане тиквеникът, който Лина приготвя всяка година по Коледа. Добре и се получава това нещо, защото си хапвам порядъчно от него - „хубаво, топло, сладко и над него се вие тънка изкусителна пара”. И понеже наистина много ми харесва тази баница, Лина ме е научила даже да казвам – Аз съм тик-ве-ник! Не мога да разбера само, защо ми се смее след това – според мен, си го произнасям съвсем правилно.
Тиквеник или не, да си се върна на моята рецепта. Ето какво ви е нужно:
- 200 гр. ситно нарязана тиква;
- 400 гр. паста;
- 50 гр. масло;
- 50 – 70 гр. горгондзола (синьо сирене)
- половин глава лук;
- 300 мл. прясно мляко;
- сол на вкус;
Приготвяне: Сложете да завира тенджера с вода, в която ще сварите пастата. (виж тук Спагети Болонезе в абзаца Доизкусуряване) В дълбок тиган разтопете маслото и запържете съвсем леко ситно нарязания лук. Добавете парченцата тиква и залейте веднага с млякото. Намалете котлона на минимум и бъркайте почти непрекъснато, най добре с вилица, докато тиквата омекне. Когато ви се получи гъста кашичка натрошете вътре горгондзолата и разбъркайте докато се разтопи напълно. Когато и пастата се свари, изсипете два-три черпака от водата, в която е вряла в тигана, отцедете останалите макарони (без да ги миете) и ги сложете при соса. Объркайте всичко много добре и поднесете ястието, докато е още горещо.
Доизкусуряване: Сервирайте задължително с червено вино.
Гответе с ентусиазъм и настроение и нека Добрият вкус да бъде с вас!
Няма коментари:
Публикуване на коментар