КАК СЕ ПРАВИ СОС МЪРНЕЙ

Може да наречем бешамелът сосът майка, на основата на който се правят още няколко класически соса с най-широко приложение. Един от тези сосове е известен под името Мърней, който освен че е много вкусен и известен и с със своето лесно приготвяне.

Ето какво ви е нужно:

500 мл. готов сос Бешамел;

2 жълтъка

100 гр. сирене Пармиджано или Gruyère;

Докато бешамелът ви е още топъл, отстранете го от огъня и добавете  един по-един двата жълтъка като бъркате непрекъснато до пълното им абсорбиране. След това сложете сиренето и бъркайте до пълното му стопяване.

Сосът е особено подходящ за гарниране на меса и зеленчуци. Чудесен е върху задушен спанак.

Вижте още:
Сос Бешамел 
Сос Аурора 

ОКТОПОД СЪС ЗЕЛЕНЧУЦИ

Определено не влизам в групата от хора, които постят по това време на годината. Все пак се опитвам, до колкото мога естествено, да спазвам някакво благоприличие. Например, хапвам доста риба. Морските дарове са едно от любимите ми неща. Хем, са страшно вкусни, хем се приготвят бързо и сравнително лесно. Тъй като напоследък октоподът е сред морските животни, за които се говори най-много и му се преписват какви ли не качества, включително и гадателски, мисля да ви предложа още една рецепта, която да ви даде възможност да се уверите сами за какво става октоподът и за какво не. Оригиналната рецепта е испанска, но аз естествено съм я поиталианчил. Вие може, разбира се, да си я побългарите, все пак обаче, трябва да си набавите:

1 бр. октопод (около килограм);

черни маслини без костилки

½ червена чушка;

½ жълта чушка;

½ глава червен лук;

3-4 стъбла от целина;

морков;

магданоз;

зехтин и сол на вкус;

Забележка: Както виждате, не посочвам  точното количество на продуктите – решете си вие как  ви е по-вкусно, с повече или с по-малко зеленчуци. Написал съм по половин чушка от цвят, защото тук при мен, чушките тежат по около 300-400гр. едната. Добре е маслините да са от сорта таджаске, (olive taggiasche) но ако не намерите, ползвайте черни маслини – тези от бурканчетата, но не с водна саламура, а киснати в олио.

Ризото с манатарки

Както обичам да казвам – като няма риба и ракът е риба! Та понеже много обичам гъби и най-вече манатарки, пък сезонът им вече отминава, предлагам ви един сполучлив заместител в случай, че ви се хапва ризото с гъбки. Рецептата е лесна и бърза и за нула време ще си приготвите чудна вечеря или обяд.

 За две порции ви е нужно приблизително:

50 -60 гр. сухи манатарки;

200 гр. ориз;

1 литър зеленчуков бульон;

1/2 чаша бяло вино;

1 скилидка чесън;

зехтин, сол и магданоз на вкус;

ПЪЛНЕНИ МАКАРОНИ НА ФУРНА

Когато времето застудее и човек може да си пийне чаша червено вино дори на обяд означава, че е дошъл подходящия момент да си приготвите пълнени макарони с рагу. Мисля, че вече бяхме споменавали, че италианците под рагу, разбират вид, да го наречем сос, на месна основа. Най-вкусен и най-популярен е сосът болонезе. Рецептата можете да намерите тук.  Бързам да уточня, че оригиналното име на рецептата  на български би прозвучало като „Макарони на фурна”, но тъй като в България под това наименование са популярни печените макарони с мляко, захар и яйца, реших да нарека „Пълнени макарони с рагу” това истинско кулинарно изкушение. Всички продукти, които са ви нужни са лесно откриваеми по магазините.

ТОСКАНСКИ ХЛЕБЧЕТА

Когато навън времето е лошо няма, нищо по-хубаво от това да се навърташ в къщи около печката, на топличко и сухичко. Това е и идеалното време да се захване човек да си сготви нещо вкусничко, което изисква повечко приготовления. Може да си направиш и хляб, особено ако не ти се излиза в дъжда за да си го купиш. Предлагам ви една лесничка рецепта, за която не са ви нужни никакви специални продукти. Не е нужно и да сте майстори в месенето – единственото условие е да имате малко повечко търпение. Най-добре е да замесите тестото сутринта, така за вечеря ще сте си подсигурили чудесно ухаещ хляб. За целта си пригответе:

Коктейл Пирло

Това е един коктейл на базата на бяло газирано вино. Подходящ е при всякакви случаи, а и по всяко време на денонощието. Лек и освежаващ, може да се пие като аперитив или на дивана, пред телевизора, по време на таз годишните дълги африкански вечери. Всъщност асоциацията с Африка и с тазгодишното световно по футбол не е толкова случайна.- името на този коктейл е Пирло, както е и името на един от играчите в националния отбор на Италия. Подочух веднъж, една история, която разказва нещо от сорта, че напитката е кръстена именно на футболиста или пък че, това е любимият му коктейл. Хич ме няма по футбола (Лина) така че, не знам кое от двете твърдения е вярното. Пирло е от Бреша, аз живея в Бреша, коктейла е страхотен, жегата за щастие, не е африканска така че, препоръчвам ви да го опитате – кой докато гледа мачовете, кой докато се отегчава (като мен) през това време:

Бяло сухо газирано вино (Просеко);

Аперол;

Газирана вода;

Резенче портокал;

Лед;

Приготвяне: Съотношението на съставките е изцяло въпрос на личен вкус. Аз правя така: равни части вино и Аперол, малко повече газирана вода, едно резенче портокал и три кубчета лед.

Наздраве!

 

ДЯВОЛСКО ПИЛЕ POLLO ALLA DIAVOLA

И така...Лято е. Най-подходящото време за пикник сред природата и кулинарни експерименти на барбекюто. Чували сме за всякакви сосове и маринатури на месата, комбинации от подправки и екстравагантни продукти. Както обикновено ви предлагам да изпробвате една супер лесна и ефектна рецепта, която в никакъв случай няма да подложи на изпитание магьосническите ви способности за забъркване на специални маринати. Единственото условие е да ви харесва лютичкото и да ви се пие бира. Ето какво ви е нужно:


1 пиле;
зехтин;
черен пипер;
лют пипер;
галета;

Приготвяне: Разрежете и „отворете“ пилето, колкото може по-добре за да заприлича на отворена книга. Подсолете и намажете обилно със зехтин. Оставете го да престои поне час-два. Тъкмо докато разпалите барбекюто и стане готова жарта. Печете го бавно до придобиване на златист цвят и хрупкава коричка. Когато е почти готово, поръсете с черния и с лютия пипер и галетата и с помощта на четчица намажете отново със зехтин. Допечете.

Както виждате съвсем елементарно. Така приготвеното пиле се казва „по дяволски“, защото би трябвало да се приготви с лют пипер от Кайена и да се сервира и със силно пикантен сос и както казват старите майстори в Италия – докато го ядеш, устата ти трябва да се подпали и да ти идва да изпратиш по дяволите и пилето и този, който ти го е сготвил. Та... за това ви препоръчвам с това ястие, да си пийвате ледена биричка – охлажда страстите и гаси пожари – всякакви.


Ecco ci qua... finalmente estate. Il tempo è giusto per organizzare un picnic e da sperimentare con il barbecue. Tutti conosciamo qualche salsa o marinata per le carni o combinazioni stravaganti di spezie. Come al solito pero, vorrei far vi provare una semplicissima, ma di grande effetto ricetta che non metterà a dura prova le vostre capacità nella preparazione di pozioni magiche. Importante è che vi piace il gusto piccante e che avete voglia di birra. Per il resto serve:

1 pollo;
olio d'oliva;
pepe nero;
peperoncino piccante;
pangrattato;

Preparazione: Aprire il pollo a libro e appiattirlo più possibile. Salate e cospargete con olio d'oliva. Lasciatelo riposare almeno un oretta – due, giusto per preparare in fra tempo la brace. Lo si cuocia lentamente finché abbia un colore intenso e all'esterno risulti croccante. Alla fine una spolverata di pepe nero e peperoncino piccante, quindi una manciata di pangrattato, spennellando ancora olio d'oliva.

Come vedete è semplicissimo. Il nome “alla diavola”, spiegano i vecchi maestri, è parche si dovrebbe condire con pepe forte di Caienna e servire con una salsa molto forte, cosicché a chi lo mangia, nel sentirsi accendere la bocca, verrebbe di mandare al diavolo sia il pollo, sia chi l'ha cucinato. Ed è per questo che suggerisco vivamente di bere birra ghiacciata con questo piatto – si spengono tutti i tipi di fuochi.