За вече дългото ми съжителство с българка и ежегодните ми посещения в България, все още не съм успял да си съставя някаква по-ясна картина за националната ви кухня. Прекосил съм почти цялата страна, бил съм и на морето и по планините, в големи градове и в малки селца, но почти без изключение във всички ресторанти, в които съм сядал менюто е било съставено от едни и същи салати, супи, кюфтета, кебабчета и т.н. и това като тръгнеш от София, през Пловдив та до Бургас. Лина се опитва да ме убеди, че не било точно така и аз се съгласявам с нея, но на сляпо, защото още не съм видял, тоест, ял, доказателства на нейната теория. Все пак, не мога да не уважа нейния патриотизъм. Истината е, че често водим ожесточени спорове на тази тема. Регионална кухня, типични продукти, традиционни рецепти, култура на хранене – все понятия, на които не винаги обръщаме нужното внимание. Според мен, доброто познаване на отделните продукти и техните характеристики е основата на културата на хранене и чак след това идва кулинарията с рецептите и начините на приготвяне. Ще ви дам един съвсем прост пример: решава Лина, че и се хапва боб – отива в магазина и си го купува. Питам я с какви критерии избира този или онзи вид, знаете в днешно време по магазините като застанеш пред някой рафт със стока, се чудиш кой вид от нещо да вземеш. Какво прави Лина в такива случай – гледала да не е нито най-скъпото, нито най-евтиното, но да е от реномиран производител и да пише на етикета къде е произведено. До тук добре. Това са разумни критерии за подбор. Но според мен, първия въпрос който трябва да си зададем преди да пазаруваме продукти е какво искаме да сготвим? Този боб за супа ли ще бъде, за яхния или пък салата? Когато сме наясно с това, може да пристъпим към избора на продукт, в случая на боб.
