Ако ви се случи да закусвате в Италия, влезте в кое и да е кафене и кажете: Cappuccio e briosce, prego! (Произнася се – Капучо е бриош, прего!) Ще ви донесат две неща – капучо, това е съкратеното име на капучиното, а бриош е името на най-любимата на всички италианци кифличка. Сега няма да се впускам в подробности и да ви разказвам за капучиното, защото знам, че тази напитка е също толкова популярна в България, колкото и в Италия. Съвсем друг е въпросът, дали двете напитки имат нещо общо, особено като съм виждал как у вас, изсипват по чашите някакви прахообразни смеси, към които добавят вода… и после наричат това нещо капучино. Бъррр – побиват ме тръпки! За сметка на това пък, имате кифлички и банички, към които изразявам одобрението си в порядъчни количества. Ето защо, а и в знак на моята благодарност, към българина, който е измислил пържените филийки и мекиците, споделям една рецепта за италиански бриош. Рецептата е и в отговор на запитването на нашия читател DiVAL.
Да ви призная, малко се затрудних да избера най-подходящата рецепта. Рових се безуспешно из дебрите на паметта си, да се присетя как ги правеше, прословутата ми вече баба, защото тя беше ненадмината майсторка с брашното и точилката. Бедата идва от това, че не съм се захващал да правя бриош, поне от няколко години. От както Лина настоя да си купим машина за хляб и от както открихме, че в нея могат да се правят още един куп неща, включително бриош, не съм ги правил „на ръка” (ако някой иска, нека да пише, ще дам и тази рецепта). Освен това по принцип, съществуват много разнообразни рецепти за бриош, повечето от които обаче, изискват дълги приготовления, поне дванайсет часа втасване или пък направата на многолистно тесто, което не винаги ще ви се получи от първия път. Така че, подбрах за начало една рецепта, която не е сложна за изпълнение и може да се ползва за тренировка, преди да се решите да правите бриош с по-сложни технологии, които възнамерявам да ви споделя в близко време.
Ето какво ви е нужно:
300 гр. брашно („силно” брашно тип 0 или така нареченото Манитоба)
100 гр. масло;
150 мл. мляко;
15 гр. бирена мая;
1 ванилия;
1 с.л. с връх захар;
щипка сол;
Мармалад, сладко, крем или шоколад – според вкуса;
По желание: едно яйце за намазване;
Приготвяне: Отмерете си 200 гр. от брашното и сложете в него ванилията и щипка сол. Пресейте и си направете кладенче. Затоплете лекичко половината от млякото и подсладете със захарта, разтворете вътре маята. С така получилата ви се течност, плюс предварително размекнато половината от маслото, замесете тесто. Месете енергично в продължение на десетина минути. Тестото няма да се получи много гладко и еластично. Направете го на топка. Отгоре го „резнете” на Х. Покрийте с кърпа и оставете да втасва, докато обемът му не се удвои. Когато е втасало достатъчно, премесете го като добавите останалото масло, брашно и мляко. Сега вземете точилката и разточете дебела кора, сгънете на две и разточете пак, но този път по-голяма кора. После сгънете на три и разточете наново, после сгънете на четири и т.н. – докато ви поомръзне, но все пак трябва да повторите това сгъване и разточване на повече пластове, поне десетина пъти. Накрая разточете последна дебела кора, нагънете на четири и поставете в хладилника за 20-30 минути. След като престои в хладилника, извадете и разрежете тестото на три части. Разточете всяка част на кръгла кора с дебелина 3-4 мм, разрежете на триъгълници, поставете вътре от избраното сладко или шоколад и навийте на рулце, започвайки от „основата” на триъгълниците. Завийте леко в краищата за да не ви „изтече” плънката. По желание може да намажете отгоре с разбито яйце. Не загрявайте предварително фурната. Изпечете на около 200 градуса. Времето за печене зависи от това колко големи са ви се получили кифличките, но при всички случай печете само до леко зачервяване.
Доизкусуряване: Много е важно да ползвате хубаво и качествено брашно, което има високо съдържание на глутен. Гледайте на етикета да пише, че е от пшеница сорт Манитоба. Както ще видите на снимките от това брашно се получава малко по-тъмно на цвят тесто. Вместо ванилия може да сложите в тестото настъргана кора от лимон или портокал. Докато месите, включете фурната да се затопля на не повече от сто градуса, за около пет минути. После я изключете и сложете вътре в покрит с леко влажна кърпа съд тестото – така ще втаса много по-бързо.
И естествено най-важното условие е да готвите с ентусиазъм и настроение. Така Добрия Вкус ще бъде с вас и резултатите – отлични.
Няма коментари:
Публикуване на коментар