БОЛИЧИНЕ ОТ ФРАНЧАКОРТА

Когато в Италия се говори за пенливо вино неизбежно трябва да съсредоточим вниманието си върху зоната на Франчакорта.  Територията, известна с това име, обхваща зоната на град Бреша  и южните хълмове по бреговете на езерото Изео. Легендата разказва, че за първи път Карл Велики нарича тази земя с името Франчакорта, в смисъл Малка Франция, защото пейзажите му напомняли много тази страна. Не знам до колко може да бъде вярно това твърдение, първо защото съществуват  и други теории, относно произхода на името, а и защото това, което днес се вижда по тези места със сигурност се е променило доста  от времето на Карл Велики. Със сигурност обаче, асоциацията с Франция намира почва в обстоятелството, че в наши дни тази част от Северна Италия е не по-малко популярна по света със своите пенливи вина, отколкото посестримата си Шампан.

    Истинския бум на производство на пенливи вина тук, започва в средата на миналия век, чрез сериозни инвестиции от страна на местните бизнесмени в лозови насаждения. Условията за това са идеални – мек и проветрив климат, плодородна, влажна почва, хълмове и поля, разпростиращи се от долината Валкамоника до южните брегове на езерото Изео. Вековните италиански гастрономични и винарски традиции са оставили своето благородно клеймо. Вината на днешна Франчакорта са деликатни и фини и не напразно са си заслужили маркировката DOCG.

Италианците по принцип са силно привързани и ценят високо своите постижения, особено когато става въпрос за храна, дизайн и вино. За тава не се опитвайте да съпоставяте в тяхна компания боличините (така се наричат газираните вина в Италия), с който и да било друг вид подобни вина. Оставам на страна Просекото, което е друга интересна тема. Ако попитате някой тукашен производител какви са преимуществата на местите вина ще ви отговорят със загадъчната усмивка на Мона Лиза и с думите, че става въпрос за много любов. Наистина, в самия процес на производство отдавана няма никакви тайни. Почти по целия свят се правят газирани вина. Не става ли тогава въпрос за внушение, че едно вино е хубаво само защото е френско или италианско?  Определено е нужно нещо повече. Някой хора колкото и да обичат виното не могат да го направят хубаво. С каквато и технология да се разполага, колкото и добра да е гроздовата реколта, ако липсва талант и нюх, ако липсват познания, надминаващи обикновеното знаене кое след кое се прави, резултатите винаги ще си остават посредствени.  Та, в този ред на мисли, помествам по-долу, разказът на един винопроизводител от Франчакорта за това как се прави пенливо вино:
    „Теренът  се обработва грижливо, подравнява  се и се изследват  и анализират съставките на пръстта и на съдържащите се в нея естествени торове и евентуално се добавят най-подходящите изкуствени такива.  Подбират се и се изработват подходящи подпори за поддържане на насажденията и за повлияване на посоката им на растеж – хоризонтално, на горе, на долу или по друг начин в зависимост от особеностите на терена и изложението спрямо слънцето, температурата на въздуха, влажността и надморската височина. Ако условията са добри се стига и до решаващия момент на гроздобера.  Изисква се усет при избора на подходящото време за прибиране на реколтата. Това може да стане по-рано при белите сортове и с известно закъснение след узряването, при червените. Веднъж обрано, гроздето, се започва работа по превръщането му във вино. Процедурата протича в най-общи линии така: зърната се смачкват, почистват се и се получава така наречената мъст, която се прехвърля в бъчви или в специални вани. Съдовете се пълнят малко повече от половината им вместимост, защото по време на процеса на ферментация, мъстта повишава значително обема си. Самото място, където се извършва ферментацията трябва да отговаря на определени условия за температура и влажност. Продължителността на самата ферментация е между 7 и 14 дни като майсторлъкът се крие в умението да се подбере най-подходящия момент за нейното прекъсване. Дилемата дали виното да се прави в дървени бъчви или в стоманени съдове е въпрос на вкус и избор, който силно повлиява крайния резултат и аромата на напитката. В наши дни, на индустриално ниво, се предпочитат съдовете от неръждаема стомана.  След прекъсване на ферментацията, с цел окончателно пречистване и отстраняване на евентуални твърди остатъци от мъстта, виното се прелива няколко пъти  в други съдове. Всички тези операции се извършват много деликатно и изискват специални умения и техники за да се избегне всякакъв контакт с въздуха и следователно разгазирване на виното. Голяма роля за вкусовите качества на крайния продукт играят и стъклените бутилки, които също се подбират внимателно според дебелината и цветът на стъклото. Важни са също така и тапите, а и начина по който биват поставяни, пак с цел да не се допуска контакт с въздуха. Веднъж приключено бутилирането, трябва да се обърне специално внимание на съхраняването и отлежаването на бутилките. Те следва да се поставят под специален наклон, да бъдат обръщани периодично и да престоят в избите определен период от време, преди да можем да ги отворим и да се насладим на съдържанието им.”

    Ето това е обобщеният разказ за това как се правят боличините. Уверявам ви, че напълно си заслужава да се посети зоната на Франчакорта и да се разгледат някои от множеството изби, разположени тук. Към повечето от тях има и малки семейни хотелчета, където наистина ще се почувствате добре.

0 Коментари:

Публикуване на коментар