КАК ДА СИ НАПРАВИМ ПИЦА

Както обещахме  в "Какво знаете за пицата", днес ще правим пица. Според Лина, във всеки самоуважаващ се блог за италианска кухня трябвало да има рецепта за пица. Хъм! Аз пък смятам, че всеки самоуважаващ се любител на истинската пица, трябва да дойде в Италия, по възможност в Неапол и да си хапне пица тук на място в някоя от безбройните пицарии и да остави като краен вариант домашно приготвената пица. Все пак, докато си чакате отпуската, няма да е зле да се опитате да си направите сами пица, най-малкото защото по този начин ще можете да откриете разликите в последствие. 

    Сега… няма да си кривя душата и да не споделя с вас, че всички италианци се пишем за големи разбирачи що се отнася до пицата. Всички сме башмайстори  и претендираме, че точно собствената ни рецепта е не само оригиналната, но и най-добрата. По тази, а и по-редица други причини може да срещнете най-разнообразни, понякога причудливи рецепти за пица. Това е напълно разбираемо като се има предвид историята на ястието, която накратко ви разказах тук. С пицата нещата стоят почти както със сосовете за паста – могат да се направят, на теория, с всичко и във всякакви комбинации, но на практика, ако не уцелите дори само едно – единствено нещо, резултатът ще бъде отчайващ.

КАКВО ЗНАЕТЕ ЗА ПИЦАТА

    Тези дни в къщи сме на тестена вълна. То баници ли не бяха, мекици ли, щрудели и още няколко неща, които успешно допринасят за поддържане на формата на моето коремче. Лина казва, че не било коремче, а „шкамбенце”, но аз не се задълбавам в такива подробности. Тя пък се оплаква, че от „снажна българка” формите и започвали да клонят към ренесансови размери, но аз, а и целия свят по принцип се възхищаваме на Ренесанса. Нали така?

    Шегата на страна, но проблемът изобщо не е в тестените лакомства. Поне при нас случая не е такъв. Просто водим твърде заседнал живот и се движим малко. Заканили сме се от следващия понеделник да се захванем сериозно и да спортуваме повече. Но както се казва – ще видим. 

Сега съм решил да ви разкажа за най-известното италианско тестено изделие – пицата.

ХРАНЕНЕТО Е КУЛТУРА

Замисляли ли сте се над въпроса с какво, защо и как се храните и дали това има някакво отношение с вашата култура?  Не ви питам  дали мляскате или си подпирате лактите на масата. Нямам предвид културата като принадлежност към народ, нация или географска обособеност. Нямам предвид и дали знаете кой поред нож се ползва за предястието и в коя чаша се налива бялото вино. Не ви питам и дали сте на ясно колко калории и какви хранителни вещества се съдържат, например в десерта. Едното е въпрос на възпитание и начин на живот, а другото е на границата между науката и някой маркетингов трик за успешна продажба на продукти, в които почти никога няма нещо натурално.

РИЗОТО С ШАФРАН И ТИКВИЧКА

Тези дни, за да не изоставаме от общата тенденция, бяхме заети с употребата на огромно количество носни кърпички, мерене на температура, разтваряне на прахчета в топла вода, пиенето на така получилите се течности и изобщо с всички не до там приятни дейности, явяващите се като страничен, но осезаем  ефект, произтичащ от контакта ни с грипния вирус. Не му се дадохме лесно, но … все пак. Мисля, че прогоних злия дух на грипа в момента, в който усетих мириса на парата, издигаща се заплашително от чаша с вино, подадена ми от Лина. Mamma mia, леле мале и каквито още от този род ми дойдоха на ум, не можаха да ме накарат да опитам това нещо. Ако не вярвах на Лина безрезервно, за миг щях  да си помисля, че иска да ме отрови, но дори  замаян от температурата, вътрешно бях сигурен, че иска да се отърве само от проклетия вирус. Това било някаква супер, ама супер специална българска традиционна рецепта и безотказно действащ лек! Греяно вино с черен пипер! Ама моля ви се! Обърнах се на другата страна в леглото, измърморих си каквото имах да си измърморвам под носа и опиянен само от винените пари с дъх на черен пипер, замечтано заспах с идеята да започна да си заключвам виното в някой шкаф. Събудих се на другата сутрин и ми нямаше нищо. Нямаше ми и една бутилка Амароне. Ма точно Амароне ли трябваше да ползва Лина, за да забърка тази отровно – лековита  смес? Както и да е. Нали оздравях. Понякога преборването с болестта изисква жертви. В моя случай – бутилка от любимото ми вино, което даже и не опитах, само помирисах. Mamma mia!

В Италия не ползваме виното за лек. Придържаме се към бульончета, супички, изобщо  - към топлата храна. За това в тези дни бях готвил варено от различни меса. Получава се разкошен, доста силничък бульон. Вареното е много подходящо за приготвяне, в случай че нямаш сили да се въртиш дълго в кухнята. Аз слагам в една големичка тенджера, която Лина нарича „казана” четири-пет вида месо, глава лук, морков и целина и оставям да си ври на спокойствие няколко часа… Тази рецепта ще я оставя обаче за друг път. Понеже ми остана от бульона,  днес ще ви разкажа как се прави ризото с тиквички и шафран.

НЕДЕЛЯ СУТРИН - версията на Фулвио

Всичко, което ще прочетете тук няма връзка с действителни лица и събития. Изключение правят главните герои, чиито виждания за света и за нещата в него, в това число и семейния живот на двойка от различни националности, са пречупени през гледната точка на авторката. Изложени са размисли и наблюдения върху битовата страна на феномена, наречен Глобализация и последствията от свободното движение на хора, стоки и храни през границите. 

СПАГЕТИ С МАСТИЛО ОТ СЕПИЯ / NERO DI SEPPIA

Сепията е широко ползвана в традиционните кухни на почти всички средиземноморски страни. Естествено Италия не прави изключение от това правило. Употребяваме дори „мастилото” на сепията не само за да подсилим аромата на ястието, но и за постигането на, да ги наречем, сценични ефекти при сервиране.

Мастилото на сепията се продава заедно със самата нея или отделно в малки опаковки с надпис „Nero di Seppia”. Казвам това, защото може да си купите мастилото отделно и да го ползвате, например за оцветяване на ризото с морски дарове – ефектът е не само много вкусен, но и красив.

За да си сготвите мастилено черни спагети със сепия, пригответе си следното:

ТЕЛЕШКО ПО НЕАПОЛИТАНСКИ

Днес искам да ви предложа още една класическа италианска рецепта. Ако седнете в някой италиански ресторант със сигурност ще видите в менюто едно или повече ястия, които завършват с думата alla pizzaiola. Това означава, че са приготвени по стар неаполитански метод, който включва задължително употребата на черни маслини, капеси и домати. ”Ала пицайола” (alla pizzaiola) могат да бъдат приготвени най-различни блюда, включително паста. Така че, рецептата за сосчето може да я ползвате съвсем спокойно и за гарниране на паста. Идеално е и за месни ястия, най-добре с телешко. Ако сте си купили хубаво месо, цялото  приготвяне ще ви отнеме най-много 20 минути.Ето какво е нужно: