КАКВО ЗНАЕТЕ ЗА ПИЦАТА

    Тези дни в къщи сме на тестена вълна. То баници ли не бяха, мекици ли, щрудели и още няколко неща, които успешно допринасят за поддържане на формата на моето коремче. Лина казва, че не било коремче, а „шкамбенце”, но аз не се задълбавам в такива подробности. Тя пък се оплаква, че от „снажна българка” формите и започвали да клонят към ренесансови размери, но аз, а и целия свят по принцип се възхищаваме на Ренесанса. Нали така?
    Шегата на страна, но проблемът изобщо не е в тестените лакомства. Поне при нас случая не е такъв. Просто водим твърде заседнал живот и се движим малко. Заканили сме се от следващия понеделник да се захванем сериозно и да спортуваме повече. Но както се казва – ще видим. 
Сега съм решил да ви разкажа за най-известното италианско тестено изделие – пицата.

    Според историците, още древните етруски са приготвяли ястие, наподобяващо днешната пица. Защо ли?  Защото се прави сравнително бързо, лесно, с малко продукти и в същото време засища успешно глада. По същите тези причини пицата спада към така наречената „бедна кухня” (cucina povera), която в днешно време се е превърнала в култ и мания на доста хора. Някога, например черния хляб, качамакът, бобът, а и някой други зеленчуци, но също и меса, са се считали изцяло за храна на бедните.  Днес, голяма част от рецептите на „бедната кухня”, по ирония на съдбата, са считани и с право, за здравословни и полезни храни. Всичките тези рецепти имат предимството да се приготвят с минимални на брой продукти, неизискващи никакви специални, трудоемки или продължителни обработки и тава е така, защото някога, хората са работели от сутрин до здрач на полето и не са имали време да се въртят в кухнята дълго.
Античната пица е съдържала само брашно, мая, олио и сол. Представлявала е с други думи, просто  сплескан на сравнително тънка кора хляб. Да, точно така – сплескан. Първоначалното име на пицата е било именно schiacciata , което буквално означава „сплескана”. Постепенно, за да подобрят и обогатят вкуса и започнали да я подправят с мас, едра сол и в по-богатите варианти с качокавало и босилек (качокавало е вид сирене, наподобяващо много на българския кашкавал). В последствие, рибарите започнали да я гарнират и със ситно нарязани парчета риба, най-вероятно остатъци или риба, която не са успявали да продадат. Днес, в много от италианските ресторанти може да си поръчате вместо хляб именно такава пица – ще ви я поднесат само поръсена с едра сол, зехтин и евентуално розмарин или босилек.
    Модерната пица, такава каквато я познаваме днес, се е появила едва с навлизането на употребата на доматите, донесени в Европа от Перу, след откриването на Америка. А чак някъде към 1800 година за първи път започва да се прави пица с историческата комбинация от домати и моцарела. Казвам историческа, защото наистина от този момент на татък, пицата буквално превзема целия свят. Вярно, че от части този феномен се дължи на огромната емигрантска вълна от италианци, които веднъж пристигнали в Америка, подтиквани от носталгията, веднага са се заели да приготвят и продават любимата си храна. От там, до разпространението и по целия свят, не се е искало много. Но също толкова вярно е, че ако наистина пицата не беше толкова вкусна, това едва ли е щяло да се случи.

    За сега от мен толкова. В следващия пост ще ви разкажа как да си направите сами истинска италианска пица. Освен ентусиазъм и малко фантазия, задължителните продукти, които трябва да си приготвите са само: брашно, мая, зехтин, домати, моцарела, босилек и сол.
  

0 Коментари:

Публикуване на коментар