ХРАНЕНЕТО Е КУЛТУРА

Замисляли ли сте се над въпроса с какво, защо и как се храните и дали това има някакво отношение с вашата култура?  Не ви питам  дали мляскате или си подпирате лактите на масата. Нямам предвид културата като принадлежност към народ, нация или географска обособеност. Нямам предвид и дали знаете кой поред нож се ползва за предястието и в коя чаша се налива бялото вино. Не ви питам и дали сте на ясно колко калории и какви хранителни вещества се съдържат, например в десерта. Едното е въпрос на възпитание и начин на живот, а другото е на границата между науката и някой маркетингов трик за успешна продажба на продукти, в които почти никога няма нещо натурално.

РИЗОТО С ШАФРАН И ТИКВИЧКА

Тези дни, за да не изоставаме от общата тенденция, бяхме заети с употребата на огромно количество носни кърпички, мерене на температура, разтваряне на прахчета в топла вода, пиенето на така получилите се течности и изобщо с всички не до там приятни дейности, явяващите се като страничен, но осезаем  ефект, произтичащ от контакта ни с грипния вирус. Не му се дадохме лесно, но … все пак. Мисля, че прогоних злия дух на грипа в момента, в който усетих мириса на парата, издигаща се заплашително от чаша с вино, подадена ми от Лина. Mamma mia, леле мале и каквито още от този род ми дойдоха на ум, не можаха да ме накарат да опитам това нещо. Ако не вярвах на Лина безрезервно, за миг щях  да си помисля, че иска да ме отрови, но дори  замаян от температурата, вътрешно бях сигурен, че иска да се отърве само от проклетия вирус. Това било някаква супер, ама супер специална българска традиционна рецепта и безотказно действащ лек! Греяно вино с черен пипер! Ама моля ви се! Обърнах се на другата страна в леглото, измърморих си каквото имах да си измърморвам под носа и опиянен само от винените пари с дъх на черен пипер, замечтано заспах с идеята да започна да си заключвам виното в някой шкаф. Събудих се на другата сутрин и ми нямаше нищо. Нямаше ми и една бутилка Амароне. Ма точно Амароне ли трябваше да ползва Лина, за да забърка тази отровно – лековита  смес? Както и да е. Нали оздравях. Понякога преборването с болестта изисква жертви. В моя случай – бутилка от любимото ми вино, което даже и не опитах, само помирисах. Mamma mia!

В Италия не ползваме виното за лек. Придържаме се към бульончета, супички, изобщо  - към топлата храна. За това в тези дни бях готвил варено от различни меса. Получава се разкошен, доста силничък бульон. Вареното е много подходящо за приготвяне, в случай че нямаш сили да се въртиш дълго в кухнята. Аз слагам в една големичка тенджера, която Лина нарича „казана” четири-пет вида месо, глава лук, морков и целина и оставям да си ври на спокойствие няколко часа… Тази рецепта ще я оставя обаче за друг път. Понеже ми остана от бульона,  днес ще ви разкажа как се прави ризото с тиквички и шафран.

НЕДЕЛЯ СУТРИН - версията на Фулвио

Всичко, което ще прочетете тук няма връзка с действителни лица и събития. Изключение правят главните герои, чиито виждания за света и за нещата в него, в това число и семейния живот на двойка от различни националности, са пречупени през гледната точка на авторката. Изложени са размисли и наблюдения върху битовата страна на феномена, наречен Глобализация и последствията от свободното движение на хора, стоки и храни през границите. 

СПАГЕТИ С МАСТИЛО ОТ СЕПИЯ / NERO DI SEPPIA

Сепията е широко ползвана в традиционните кухни на почти всички средиземноморски страни. Естествено Италия не прави изключение от това правило. Употребяваме дори „мастилото” на сепията не само за да подсилим аромата на ястието, но и за постигането на, да ги наречем, сценични ефекти при сервиране.

Мастилото на сепията се продава заедно със самата нея или отделно в малки опаковки с надпис „Nero di Seppia”. Казвам това, защото може да си купите мастилото отделно и да го ползвате, например за оцветяване на ризото с морски дарове – ефектът е не само много вкусен, но и красив.

За да си сготвите мастилено черни спагети със сепия, пригответе си следното:

ТЕЛЕШКО ПО НЕАПОЛИТАНСКИ

Днес искам да ви предложа още една класическа италианска рецепта. Ако седнете в някой италиански ресторант със сигурност ще видите в менюто едно или повече ястия, които завършват с думата alla pizzaiola. Това означава, че са приготвени по стар неаполитански метод, който включва задължително употребата на черни маслини, капеси и домати. ”Ала пицайола” (alla pizzaiola) могат да бъдат приготвени най-различни блюда, включително паста. Така че, рецептата за сосчето може да я ползвате съвсем спокойно и за гарниране на паста. Идеално е и за месни ястия, най-добре с телешко. Ако сте си купили хубаво месо, цялото  приготвяне ще ви отнеме най-много 20 минути.Ето какво е нужно:

ИТАЛИАНСКИ БРИОШ - 1

Ако ви се случи да закусвате в Италия, влезте в кое и да е кафене и кажете: Cappuccio e briosce, prego! (Произнася се – Капучо е бриош, прего!)  Ще ви донесат две неща – капучо, това е съкратеното име на капучиното, а бриош е името на най-любимата на всички италианци кифличка. Сега няма да се впускам в подробности и да ви разказвам за капучиното, защото знам, че тази напитка е също толкова популярна в България, колкото и в Италия. Съвсем друг е въпросът, дали двете напитки имат нещо общо, особено като съм виждал  как у вас, изсипват по чашите някакви прахообразни смеси, към които добавят вода… и после наричат това нещо капучино.  Бъррр – побиват ме тръпки! За сметка на това пък, имате кифлички и банички, към които изразявам одобрението си в порядъчни количества. Ето защо, а и в знак на моята благодарност, към българина, който е измислил пържените филийки и мекиците, споделям една рецепта за италиански бриош. Рецептата е и в отговор на запитването на нашия читател DiVAL.

БАБИНО ПИЛЕ / POLLO DELLA NONNA

 

Днешната рецепта е съвсем елементарна за изпълнение. Предлагам ви я като алтернатива на класическото печено или пържено пиле. Цялото приготвяне ще ви отнеме криво-ляво, около половин час. Какво по-хубаво от това, да се приберете вечер, изморени от работа и за нула време да сготвите на жена си италианска вечеря. Току виж, оставила ви е после да си гледате мача на спокойствие. Тази простичка рецепта ме е спасявала и в други случай. Например, когато Лина ми е поръчала да купя бутчета, пък аз се връщам от пазар с пилешки гърди. На практика, за това ястие, може да ползвате която и да е част от пилето, а може и цяло, нарязано на парчета. Гарнитурата е още по-лесна – задушени с масло моркови. Наричам този вид рецепти „право в целта” – няма как да объркате нещо. Научил съм я от баба ми. Готвеше ми я винаги, когато и отивах на гости изневиделица. А нали знаете, бабите винаги глезят внуците си – поглезете се и вие.

Ето какво ви е нужно:

Пилешко месо;

Чаша бяло вино;

Клонче пресен розмарин (ако нямате клонче, може и сух);

Чесън;

Бульон на гранули ( в алтернатива може да си нароните 1-2 кубчета)

Моркови;

Масло;

Приготвяне: Запържете пилето първо от към страната с кожата, а след това обръщайте от време на време, докато се зачерви добре  и от двете страни. После похлупете тигана с капак и оставете да къкри на бавен огън за около двайсет минути. После отхлупете и оставете да поизври сосчето, но не оставяйте пилето „на сухо”.

Както ще видите във филмчето, аз варя морковите на пара. Ползвам едно от полезните китайски изобретения – бамбукова приставка, но вие естествено може да ползвате други приспособления за целта или просто да си сварите морковите във вода. Не ги варете обаче до пълното им омекване. Оставете ги малко по-твърди и довършете готвенето им в тигана за да  поемат аромата на маслото.

Както винаги – важното е да правите всичко с ентусиазъм и настроение. Така Добрият Вкус ще бъде с вас и резултатите – отлични.