КАКВО Е ПАНЕТОНЕ – или когато грешката е вярна

Приказки и легенди за Коледа

Много са историите и легендите, които разказват за появата на най-популярния коледен сладкиш в Италия. Ще ви разкажа за една от тях:

 

…Имало едно време в Милано младеж на име Угетто. Той се влюбил в Адалджиза - красивата дъщеря на скромен градски пекар. Скоро обаче, продажбите във фурната на бащата започнали да отиват на зле и девойката била принудена да обикаля хорските къщи в търсене дори на най-черната работа за да се препитава. Така не и оставало време да се среща с Угетто, който от своя страна решил, че трябва да направи нещо за да помогне на своята любима. Времената били тежки. Препитание се намирало трудно и понеже не можел да направи нищо друго, момъкът запретнал ръкави и се захванал да помага във фурната. Работата била тежка. Налагало се да прекарва дълги нощи в месене и печене на хляб. От преумора и изтощение, младежът забравял понякога да сложи в тестото точните количества продукти или пък вместо захарта, прибавял най-напред маслото.

     Противно на очакванията му обаче, резултатите от тези негови експерименти се оказвали сполучливи и хората започнали да харесват и да купуват повече хляб. Тъкмо когато изглеждало, че ситуацията върви  към подобряване, в една студена зимна нощ в навечерието на Коледа, недоспал и изморен от работа, младежът изсипал в тестото за хляба, приготвените с друга цел стафиди и сушени плодове. Напразни били опитите му да поправи своята грешка. Нямало какво да се направи. Изпекъл хляба и на сутринта започнал да го продава. Какво било учудването на всички, когато скоро пред фурната се струпала опашка от желаещи да си купят от ароматния сладък хляб за да го сложат на празничната коледна трапеза.

     Така, Угетто се превърнал в най-почитания хлебар в Милано. Оженил се за красивата Адалджиза и заживели мирно и щастливо…

     Тази история е може би най-романтичната легенда за произхода на сладкиша Панетоне. В чест на истината трябва да отбележим обаче, че повечето исторически извори от онова време посочват като автор на рецептата един друг милански пекар на име Тони, който в суетнята около приготовленията за коледния банкет на тогавашния дук на града, забравил тестото и то превтасало. Чудейки се как да спаси положението, Тони премесил наново всичко, добавяйки  яйца, захар и сушени плодове. Така направения сладък хляб пожънал небивал успех и бил оценен високо от знатните гости на дука. От тук останало и името „pan del Toni”, което на стар милански диалект звучи Панетоне (Panetone) или преведено буквално на български – „хлябът на Тони”.

     Каквато и да е истинската история за появата на този коледен сладкиш, приготвянето му  не е шега работа при това не толкова, защото е трудно, а защото отнема повече от един ден. Надявам се скоро музата на Фулвио да го посети и той да реши да го забърка, така ще мога да ви разкажа подробно как се прави Панетоне в домашни условия.

Лина

ТЕЛЕШКИ ДЖОБ С ПЪЛНЕЖ

                                                                                 

Не знам при вас как е, ама тук при нас, започнаха лека полека, да ни облъчват с пред коледни реклами. Дали пък не е вече време да се замислим за идващите празници? То на мен, суетнята около Коледа винаги ми е харесвала най-много в кулинарната и част. Подаръците, изненадите и другите му подобни, оставям в ръцете на Дядо Коледа ... нали за това си плащам подобаващо. Той да му мисли! Виж, за вечерята и изхранването на семейството не бих се доверил на добродушния дядо, предпочитам да си приготвя нещата сам. Тук искам да отворя една скоба, ако ми позволите. Става въпрос за това, че българският Дядо Коледа си имал някаква помощничка – Снежанка се казвала. Информацията я имам от достоверен източник (дъщеря ми), но майка и – на дъщеря ми, не на Снежанка - упорито твърди, че тая история с помощничката се отнасяла за Дядо Мраз, а не за Дядо Коледа. Сега, кой е Дядо Мраз и кой е Дядо Коледа и защо Лина ми говори за дядовците от преди и след комунизма, са все неща, които ми идват в повече и потвърждават идеята ми, че мене с тая Снежанка май няма да ме огрее. Какво пък толкова – бих я взел за помощничка само покрай празниците, все пак доста суетня си има в кухнята, а и той дядо ви Мраз, да не е бил будала, я?

Все в реда на  празничните ми мечтания, реших тези дни да от тренирам една рецепта от класическата италианска коледна кухня. Лина каза, че съм се справил с приготвянето чудесно и без помощничка, но аз си оставам на мнението, че нещата винаги могат да бъдат направени по-добре, а когато се работи в екип (със Снежанка, хо-хо) резултатите могат да бъдат смайващи. Тук му е мястото да отбележа, че обзет от ентусиазъм, малко прекалих с количеството плънка, но пък за сметка на това, на следващия ден, забърках набързо само едно тесто за прясна паста и от останалото (от плънката)направих тортелини. Надявам се, да успея да пусна скоро и рецептата за тях. А за направата на джоба -

ето какво ви е нужно:
- 700 гр. телешко. Най-добре от коремната област и с дебелина около 6-7 см, така че да може да го разрежете по средата и да оформите нещо като джоб.
За плънката:
- 2 твърдо сварени яйца;
- 1 сурово яйце;
- 100 гр. мортадела ( ако в България не се намира може да заместите със колбас тип Хамбурски)
- 200 гр. спанак ( аз ползвах замразен)
- 100 гр. свинска кайма;
- 100 гр. саламела ( сурова наденица)
- 2 филийки хляб, накиснати в прясно мляко;
- 50 -70 гр. пармиджано (пармезан)
- скилидки чесън, розмарин, сол, пипер – на вкус;
- малко зехтин и кубче масло;
- домакински конец, игла за шиене с голямо ухо;
Приготвяне:

Най-напред се захванах да размразя и задуша спанака – слагам кубчетата направо в тигана и на слаб огън ги оставям да омекнат, добавяйки скилидка чесън и малко масълце. Сложете капак на тигана и разбърквайте често. В същото време може да си сварите и двете яйца. Третото яйце служи за омесване на плънката, съставена от:  каймата, пълнежа на наденичката, ситно - ситно нарязаната мортадела, отцедения от млякото хляб, настърганото пармиджано (пармезан), сол и пипер на вкус. Ще ви се получи смес като за кюфтета. Обелете сварените яйца. Ако спанакът вече е готов, изчакайте го малко да поизстине, след което може да се заемете да пълните „джоба”. Процедирайте така: най-напред сложете спанака, след това варено яйце ( на мен второто не ми се хвана) и най-накрая запълнете останалото място с каймата. (виж снимките). Сега идва деликатната част – шиенето. Трябва да ви призная, че не съм добър в бродирането, така че ако и вие сте като мен, не се притеснявайте ( ето тук, Снежанка можеше да помогне). Важното е да стегнете добре бодовете, така че когато месото, готвейки се, започне леко да се свива, от „джоба” ви да не изпадне нищо. Може да запечете джоба във фурната, но лично аз предпочитам да го задушавам в покрит с капак тиган. На дъното слагам малко масълце, зехтин, клонче розмарин, една-две скилидки чесън и от време на време добавям съвсем мъничко вода. Месото трябва да се задушава предимно в собствения си сос. Обръщам го не много често, за да се образува коричка. Времето за готвене, зависи много от самото месо и от дебелината му, но горе –долу ще ви трябва около час и половина.

Сервирайте с класическото картофено пюре или както предпочитам аз с прясна елха, пардон салата.
Гответе с ентусиазъм и настроение. Така Добрият Вкус ще бъде с Вас!

ТЕЛЕШКО С ГЪБИ И КАЧАМАК

                                                                Днес ви предлагам една рецепта, която можете да си приготвите в някой дълъг и влажен неделен следобед. Ястието не е сложно за направа, само дето ще ви трябва малко повече време по чисто технологични причини. Но за това по - натам. Така че, ако няма интересен мач по телевизията или пък имате телевизор в кухнята, или пък в случай че половинката ви се е заела със сезонното пререждане на гардеробите – нещо от което ме побиват тръпки, обявете кухнята за ембаргова зона и се отдайте на други, по-спокойни занимания като готвене, например.
Ето какво ви е нужно: