КАК ДА СИ НАПРАВИМ ПИЦА

Както обещахме  в "Какво знаете за пицата", днес ще правим пица. Според Лина, във всеки самоуважаващ се блог за италианска кухня трябвало да има рецепта за пица. Хъм! Аз пък смятам, че всеки самоуважаващ се любител на истинската пица, трябва да дойде в Италия, по възможност в Неапол и да си хапне пица тук на място в някоя от безбройните пицарии и да остави като краен вариант домашно приготвената пица. Все пак, докато си чакате отпуската, няма да е зле да се опитате да си направите сами пица, най-малкото защото по този начин ще можете да откриете разликите в последствие. 

    Сега… няма да си кривя душата и да не споделя с вас, че всички италианци се пишем за големи разбирачи що се отнася до пицата. Всички сме башмайстори  и претендираме, че точно собствената ни рецепта е не само оригиналната, но и най-добрата. По тази, а и по-редица други причини може да срещнете най-разнообразни, понякога причудливи рецепти за пица. Това е напълно разбираемо като се има предвид историята на ястието, която накратко ви разказах тук. С пицата нещата стоят почти както със сосовете за паста – могат да се направят, на теория, с всичко и във всякакви комбинации, но на практика, ако не уцелите дори само едно – единствено нещо, резултатът ще бъде отчайващ.

    Имайки предвид всичко, което изредих до тук, смятам, че най-добрият вариант е да си направите Царицата на пиците или по-скоро Майката на всички пици – пица Маргарита. Който поназнайва италиански да не се смее, а който не знае, да не ме обвинява, че  само в едно изречение, употребявам думата пица толкова пъти. Нямам друг избор. Пицата си е пица. Няма синоними. Mamma, che pizza! (виж в края)

    Но да си дойдем на думата. Майката на всички пици е пица Маргарита. Маргарита е и майката на Лина. Тъщата с други думи. (вмъквам специален поздрав за Радич!) Сега, надявам се, разбирате защо цялата ми история започва от там. А пък историята на пицата разказва, че през далечната 1889 г. неаполитанския пицар Рафаеле Еспозито и съпругата му, били натоварени с не леката задача да приготвят три пици, с които да представят регионалната кухня пред гостуващите  им крал Умберто І и кралица Маргарита. Кралицата харесала най-много третата по ред пица. Не знам какви са били съставките на останалите две пици, но тази според мен, наистина е била най-вкусната. Казвам ви го с ръка на сърцето, въпреки че и кралицата и аз можем да бъде обвинени в политически подбуди. Аз обаче съм чист – имам си семейни причини. Та, въпросната пица, наречена по-късно на името на кралицата, а още по-късно на името на кралицата, нарекли тъщата ми… била направена само с три прости и лесни за намиране продукти – домати, моцарела и босилек. Държа да обърнете внимание на цветовете на въпросните продукти за да схванете идеята ми за политическия контекст. Не се безпокойте, няма да ви подлагам на модерната напоследък цветотерапия. Както ще забележите и с просто око доматите са червени, моцарелата е бяла, а босилекът – зелен. Погледнете сега трикольорите на Италия и България:

 

Въпреки, че цветовете са подредени по различен начин, вЕрвайте ми, „пицата” е една и съща. Тук Лина се впуска в някакви фантазии, относно прословутата българска следа – хайдутите в четата на Гарибалди, общото в първоначалния замисъл на (х)айдутството и  мафията, роднински връзки в царските династии, някакви други връзки между някой си наш пръв министър и някоя си ваша височайша дама, венециански комплот с някакво филмово отличие… Списъкът не бил пълен. Ма според мен, не е и верен, защото не се базира на никакви достоверни исторически или други източници. От друга страна обаче, всичко е възможно. Нали един ваш прочут сънародник беше казал, че Господ е българин. Какво съм седнал да се чудя, при това положение, какви ги говори Лина. Ще трябва все пак, да проверя и да се информирам по тези въпроси. Моля, и вие се поровете и ако намерите нещо в подкрепа на горните твърдения, пишете ми непременно. Това може да го направите докато чакате да ви втаса пицата, което ме подсеща, че все пак трябва да ви дам рецептата.

    Имайте предвид, че посочените количества продукти са достатъчни за 4 гооолемички пици. Нарочно ви давам това съотношение, защото в зависимост от броя на пиците, които искате да си направите, може много лесно да изчислите колко и от какво ще ви трябва.

За тестото:

1 кг. брашно;

500 мл. вода;

50 гр. прясна бирена мая;

2 равни чаени лъжички захар;

20 гр. сол;

6 супени лъжици зехтин;

За плънката:

600 гр. домати от консерва;

500 гр. моцарела, по възможност биволска;

листа от пресен босилек;

зехтин;

сол на вкус;

Приготвяне:

Разтворете в 400 мл. хладка вода маята заедно със захарта. В останалата вода си разтворете солта. Пресейте брашното. Направете си кладенче. Изсипете вътре водата с маята и лъжиците зехтин и започнете да месите като постепенно си доливайте и останалата вода с разтворената сол. Месете до получаване на гладко и меко тесто. Поставете в подходящ съд, покрийте с кърпа и оставете да втасва до удвояване на обема. През това време подгответе плънката: 

Сложете доматите в дълбока купа, подсолете на вкус и добавете две-три лъжици зехтин. Нарежете на дребни кубчета моцарелата и я отцедете много добре от водата. Аз даже я стискам между дланите си. Измийте и подсушете листата от босилек.

Когато тестото е втасало, т.е. е удвоило обема си, размесете го още веднъж без да прекалявате. Разделете го на четири топки и разстелете в тавичките. Ако нямате тавички за пица, разделете тестото според вида и големината на тавите, които  имате. Ако ще ползвате стандартната квадратна тава, с която обикновено е окомплектована всяка фурна – разделете тестото на две. Кората не трябва да бъде по-дебела от половин сантиметър, може мъничко повече в краищата. Разделете и всички останали продукти по равно, пак според броя на пиците, които ще печете. Върху разстланото тесто сложете най-напред мъничко зехтин, а след това намажете обилно с доматите. Отгоре разпределете равномерно  моцарелата и сложете тук – там няколко листенца босилек. Запечете в предварително силно загрята фурна за около 15 минути или до зачервяване на моцарелата.

Доизкусуряване: На пръв поглед в тази рецепта няма нищо сложно. Това наистина е така. Но… Ако искате да хапнете домашно приготвена пица, която се доближава възможно най-много до истинската пица, трябва да имате предвид следните, елементарни, но изключително важни за крайния резултат неща. Първото и може би най-важното условие е да имате фурна, която пече добре и най-вече може да достига температура поне от 300 градуса. Някои от по-новите печки вдигат само 250 градуса. Ако вашата фурна е от тези, съветвам ви да не се захващате изобщо. Изключително важно е и качеството на доматената  консерва. Обикновено тези консерви съдържат много течност, която в най-добрият случай е вода. Ако имате подобни съмнения е добре да изварите доматите предварително, защото ако са много водни ще попречат на правилното изпичане на пицата и рискувате да получите, особено в средата, тесто, с ефект по-скоро на варено, отколкото на печено.  Същото важи и за моцарелата, която се продава във собствената си саламура, за това изцедете и нея много добре. Що се отнася до босилека – всичко опира до личния ви вкус. Може да го сложите в по-големи или по малки количества както и в началото на печенето или накрая върху вече готовата пица. Аз  лично си гледам босилек на двора и когато му дойде времето си замразявам целите листа във фризера.

Не забравяйте ентусиазма и доброто настроение, докато готвите. Така Добрият Вкус ще бъде с вас и резултатите – отлични!

Италианците възкликват „Mamma, che pizza!” когато нещо им е скучно, досадно или се повтаря многократно.

Вижте още за пицата.