Всички сте чували приказката, че не всеки ден е Великден. Трябва да ви кажа, че това твърдение не е съвсем точно, защото лично на мен понякога Великден ми се случва по два пъти в годината. Съвсем пресния пример, който мога да ви дам е, че тази година православния и католическия празник не съвпадат. Не знам кой и как определя точните дати, но в повечето случаи разликата е от една седмица. От доста години вече не се чудя изобщо в кой от двата дни трябва да празнувам. За да не остане някой обиден и за да спазим обичаите и традициите и на двете страни, празнуваме по два пъти.
Обикновено за католическия Великден отскачаме до някоя от братовчедките на Фулвио. Тази година още с пристигането ни в дома на Братовчедката Данила се наложи бързо, бързо да нахлузим маратонките и да се отправим към близките чукари за да наберем bruscandui, които щяха да бъдат основната съставка на нашата вечеря – ризото с диви аспержи.
Никога не съм обръщала внимание дали из България вирее това растение. Почти съм сигурна, че го има, но лично аз никога до сега не съм предполагала, че то става за ядене. Ако някой знае къде из Родината го има, моля да сподели.
Ето какво представлява:
Ето какво представлява:
Денят беше чудесен, времето прекрасно и идеално за разходка. Отправихме се в посока към влаковата линия, защото по причини, които никой от италианците не можа да ми обясни, прословутите bruscandui, или диви аспержи, растат най-често точно там.
Ето ви го Фулвио в действие.
И ние останалите помогнахме доста, а пък аз наистина бях много ентусиазирана, защото от дете не ми се беше случвало буквално да „набирам“ вечерята си. За около час разходка и промушване между храстите край железопътната линия, събрахме достатъчно количество от дивите аспержи.
Изпоцапани и огладнели се прибрахме и почти веднага се заехме с приготвянето им. Всъщност аз и Братовчедката си наляхме по едно питие и оставихме мъжете да се вихрят около котлона.
В началото имаха известни разногласия, но както можете да предположите Фулвио бързо си завоюва правото на командващ парада. Повярвайте ми, няма нищо по-приятно от това да видиш двама италианци, които спорят за това как точно трябва да се сготви дадено ястие, особено ако става дума за собствената ви вечеря... и ако в този момент вие блажено ги наблюдавате отстрани, пийвайки си от любимата напитка. 
Започнете с приготвянето на зеленчуков бульон: глава лук разрязана на две, един-два моркова, стебла керевиз, малко масълце, малко зехтин, сол на вкус. Ще са ви нужни около литър и половина два.Измийте дивите аспержи и ги нарежете на едро:
Загрейте малко зехтин и масло в дълбока тенджера и задушете аспержите. Когато омекнат добавете ориза и бъркайте докато стане „стъклен“. Може да добавите, ако желаете, малко кайма или както направиха двамата ни готвачи, накълцана сурова наденица.
След което, започнете да сипвате по малко от топлия бульон като не спирате да бъркате. Когато течността изври, сипвайте отново, бъркайте отново и продължете така докато ориза стане готов. Накрая сложете отгоре настърган пармезан, бучка масло, разбъркайте за последно, похлупете с капак и оставете така за около пет минути.
Готово. Можете да сервирате. Придружете с бяло вино. И понеже действието при нас се развива в Пиемонте – Ун Гави или Шардоне.
Както виждате рецептата оставя доста място за интерпретации. Може да добавите каквото искате. Не ви давам и точни грамажи за аспержите или ориза. Все пак имайте предвид, че нормалнта порция е горе долу две шепи ориз на човек.
Не забравяйте да готвите с ентусиазъм и добро настроение. Така Добрият Вкус ще бъде с вас, а резултатите ще са отлични! Лина
Интересна и привлекателна рецепта - щом е свързана с разходка, за да си набереш сам даровете на природата.
ОтговорИзтриванеА това bruscandui дали е bruscandoli?
Да, Вискяр прав си. Правилно е наименованието bruscandoli, а BRUSCANDUI e диалектна форма в област Пиемонте. Във област Венето, например се срещат и под името liverten.
ОтговорИзтриванеА ти, знаеш ли как се нарича това растение на български и къде се сраща?
Аз се чудех къде изчезнахте толкова време, а вие сте се разхождали по чукарите :-)
ОтговорИзтриванеБез да държа за абсолютна точност и без да сте ме питали, да кажа, че растението на български се казва ХМЕЛ. От семейството на конопа (Cannabis, дали не може да си врътнем една цигарка вместо ризото?!?!). И децата знаят, че на "татко бирата" се прави от хмел. От детството си спомням, че пътувайки за Велнград от ляво на пътя имаше страхотно дълги редове с растението. Днес около 2000 декара. За поколения велинградчани беше основният източник на пари. У нас нямаме традиция да го ядем, но за косата и ноктите е по- добър от всеки Живанши, Лореал и т.н.
И тук във Верона Събота и Неделя хората се катерят, като кози за младият все още lovertin. После идва времето на глухарчето, после на цветовете на тиквата, розата, грамофончето, изобщо все непонятни за нас вкусове.
Viva la vita!
О, Пингвини! И вие зачезнахте на някъде. Радвам се да ви "видя" отново! Какво става с вашия блог? Иначе, да, растението е ДИВ ХМЕЛ - според Укипедия.
ОтговорИзтриванеЕ, радвам се, че сме на едно мнение. Тогава спокойно, можете да промените името на рецептата на "Ризото с хмел", защото и в България вирее макар и рядко дива аспержа (Asparagus acutifolius о Asparago selvatico), по позната като бодливолистна зайча сянка, самодивска метла, бабино руно. В италианският, двете растения са получили еднакво разговорно наименование, а именно "диви аспержи", но в българският няма съмнения.
ОтговорИзтриване"Asparago selvatico, da NON confondersi con il luppolo selvatico o con i germogli di pungitopo (entrambi chiamati anche "asparagi selvatici"), i cui germogli vengono ancora oggi raccolti a primavera nelle campagne e nei luoghi incolti per farne ottimi risotti, frittate e minestre."
I "BRUSCANDOLI" hanno molte proprietà rinfrescanti e diuretiche, come tutti i turioni primaverili. A sottolineare le caratteristiche ipocaloriche di questo alimento, si ricorda il modo di dire di chi, incontrando una persona particolarmente magra, la appellava così: "Mo ss'a màgnat, di bruscànduli?" ("Ma cosa mangi, dei bruscandoli?").