ПАСТА С БОБ/ PASTA E FAGIOLI

За вече дългото ми съжителство с българка и ежегодните ми посещения в България, все още не съм успял да си съставя някаква по-ясна картина за националната ви кухня. Прекосил съм почти цялата страна, бил съм и на морето и по планините, в големи градове и в малки селца, но почти без изключение във всички ресторанти, в които съм сядал менюто е било съставено от едни и същи  салати, супи, кюфтета, кебабчета и т.н. и това като тръгнеш от София, през Пловдив та до Бургас. Лина се опитва да ме убеди, че не било точно така и аз се съгласявам с нея, но на сляпо, защото още не съм видял, тоест, ял, доказателства на нейната теория. Все пак, не мога да не уважа нейния патриотизъм. Истината е, че често водим ожесточени спорове на тази тема. Регионална кухня, типични продукти, традиционни рецепти, култура на хранене – все понятия, на които не винаги обръщаме нужното внимание. Според мен, доброто познаване на отделните продукти и техните характеристики е основата на културата на хранене и чак след това идва кулинарията с рецептите и начините на приготвяне. Ще ви дам един съвсем прост пример: решава Лина, че и се хапва боб – отива в магазина и си го купува. Питам я с какви критерии избира този или онзи вид, знаете в днешно време по магазините като застанеш пред някой рафт със стока, се чудиш кой вид от нещо да вземеш. Какво прави Лина в такива случай – гледала да не е нито най-скъпото, нито най-евтиното, но да е от реномиран производител и да пише на етикета къде е произведено. До тук добре. Това са разумни критерии за подбор. Но според мен, първия въпрос който трябва да си зададем преди да пазаруваме продукти е какво искаме да сготвим? Този боб за супа ли ще бъде, за яхния или пък салата?  Когато сме наясно с това, може да пристъпим към избора на продукт, в случая на боб.

Като се заговорихме за боб се сетих за едно типично италианско ястие. Може би, най-италианската (ако изобщо може да се ползва този термин) рецепта. Това е пастата с боб. До колкото знам, бобът се ползва широко и от вас, често слушам Лина да казва на майка си, че иска като си идва в България да и сготви боб. Не си мислете, че не съм го опитвал и аз – с наденица, на фурна, пържен боб и пълнени чушки с боб. Аз пък, нали съм италианец, си го обичам бобецът, но с паста. За това, ето ви сега и моята любима рецепта от региона на Венето, където се произвежда един от най-добрите сортове – ламон (lamon). В отделните региони на Италия за приготвянето на тази рецепта се ползват различни сортове боб и различен вид паста. Освен това, пак според наличните в съответната територия други продукти, се добавя кората на сиренето пармиджано и/или свинско месо под различни форми.

Необходими продукти за 6-8 порции:
Една голяма глава лук;
Един голям морков;
Стебло целина;
400 гр. боб (ако не намерите ламон, подберете не много едър сорт с тънка ципа, по възможност шарена)
300 гр. дребна паста, най-добре диталони;
Свинско – най-добре кокал от свински бут (кокалът от прошутото) тъй като се намира трудно, може да ползвате цяло, по-тлъсто парче прошуто;
Пармиджано – ще ви трябва малко настъргано и едно цяло парче от сиренето. Чудесно ще е, ако имате парче с кората;
Зехтин;
Черен пипер и сол на вкус;
5-6 листа градински чай;
Приготвяне:
Най-добре е естествено, бобът да се готви в гърне, но ако не разполагате с такова ще ви свърши работа и тенджера с по-дебело дъно.
Накиснете предварително боба  във вода за поне 6-8 часа;
Нарежете  лука, моркова и целината и запържете с малко зехтин до омекване. Добавете в гърнето 3 литра вода (бавно за да не се спука) и сложете вътре боба, свинското, парчето пармиджано и лъжица зехтин. Подсолете на вкус с едра сол и/или с кубче бульон. Варете на бавен огън за около два часа и половина като разбърквате от време на време. Когато бобът омекне, извадете с помощта на решетъчна лъжица половината от боба и го намачкайте с вилица или пасатор. Върнете обратно в гърнето получилата ви се смес и разбъркайте. Сега е моментът да сложите и листата градински чай. Изчакайте да заври и сложете пастата. Разбъркайте отново. Изключете котлона, похлупете с капак гърнето и изчакайте 7-8 минути докато се свари и пастата.
Трябва да ви се получи гъсто ястие, което се сервира в дълбоки чинии или купички. Италианците казваме, че в истинската паста с боб, лъжицата трябва да може да седи изправена вътре. (в бързината да си хапнем, забравихме да снимаме това, но следващия път ще добавим и тази снимка. Обещавам!) Най-отгоре се поръсва с настъргано пармиджано, малко зехтин и черен пипер. Ако сте ползвали парче прошуто, може да го нарежете и разпределите в порциите.
Гответе с ентусиазъм и настроение, така Добрият Вкус ще бъде с вас и резултатите ще са отлични!

6 Коментари:

Публикуване на коментар