С наближаването на Коледа, вече и по българските магазини се предлагат традиционните италиански сладкиши Панетоне (за който говорихме тук) и Пандоро. Широката публика най-вероятно не прави разлика между двата продукта, за това днес ми се иска да ви разкажа нещо повече за Пандоро и за това с какво се различава от своя събрат Панетоне.
Пандоро е класически коледен сладкиш с многовековна история, свързана най-вече с град Верона и с простиращата се някога чак до там Венецианска Република, която през Средновековието е имала славата на една от най-богатите и могъщи държави в Европа. Аристократите са можели да си позволят да похапват на честите банкети, ястия поръсени с истински златен прашец. Сред любимите им десерти, особено по Коледа е бил и така наречения пандоро (pan de oro) от думите за хляб и за злато.
Срещат се и мнения, според които в основата на рецептата за Пандоро, стои френския кроасан или бриош. Личното ми мнение е, че това не е съвсем точно, защото кроасанът е привнесен в Европа от турските нашественици по време на по-ранните им набези, когато успяват да стигнат чак до Виена, докато първите сведения за Пандоро са доста по-ранни.
Каквато и да е истината, официалната рождена дата на Пандоро е 14 октомври 1884 година, когато Доменико Мелегати патентова своята рецепта за висок конусовиден сладкиш, изпечен във висока характерна форма, наподобяваща звезда с осем лъча. Твърди се, че дизайнът на формата е дело на известният веронски художник импресионист Дал Ока Бианка (Dall’Oca Bianca) От тогава, та до днес сладкишите с марка Мелегати (Melegatti) са едни от най-популярните в Италия.
Ако ви се наложи да избирате между Пандоро и Панетоне, то знайте че в тестото на първия няма никакви добавки, докато в „хляба на Тони”, задължително присъстват сушени плодове, стафиди или парченца шоколад.
На добър вкус от
Лина
Няма коментари:
Публикуване на коментар