Приказки и легенди за Коледа
Много са историите и легендите, които разказват за появата на най-популярния коледен сладкиш в Италия. Ще ви разкажа за една от тях:
…Имало едно време в Милано младеж на име Угетто. Той се влюбил в Адалджиза - красивата дъщеря на скромен градски пекар. Скоро обаче, продажбите във фурната на бащата започнали да отиват на зле и девойката била принудена да обикаля хорските къщи в търсене дори на най-черната работа за да се препитава. Така не и оставало време да се среща с Угетто, който от своя страна решил, че трябва да направи нещо за да помогне на своята любима. Времената били тежки. Препитание се намирало трудно и понеже не можел да направи нищо друго, момъкът запретнал ръкави и се захванал да помага във фурната. Работата била тежка. Налагало се да прекарва дълги нощи в месене и печене на хляб. От преумора и изтощение, младежът забравял понякога да сложи в тестото точните количества продукти или пък вместо захарта, прибавял най-напред маслото.
Противно на очакванията му обаче, резултатите от тези негови експерименти се оказвали сполучливи и хората започнали да харесват и да купуват повече хляб. Тъкмо когато изглеждало, че ситуацията върви към подобряване, в една студена зимна нощ в навечерието на Коледа, недоспал и изморен от работа, младежът изсипал в тестото за хляба, приготвените с друга цел стафиди и сушени плодове. Напразни били опитите му да поправи своята грешка. Нямало какво да се направи. Изпекъл хляба и на сутринта започнал да го продава. Какво било учудването на всички, когато скоро пред фурната се струпала опашка от желаещи да си купят от ароматния сладък хляб за да го сложат на празничната коледна трапеза.
Така, Угетто се превърнал в най-почитания хлебар в Милано. Оженил се за красивата Адалджиза и заживели мирно и щастливо…
Тази история е може би най-романтичната легенда за произхода на сладкиша Панетоне. В чест на истината трябва да отбележим обаче, че повечето исторически извори от онова време посочват като автор на рецептата един друг милански пекар на име Тони, който в суетнята около приготовленията за коледния банкет на тогавашния дук на града, забравил тестото и то превтасало. Чудейки се как да спаси положението, Тони премесил наново всичко, добавяйки яйца, захар и сушени плодове. Така направения сладък хляб пожънал небивал успех и бил оценен високо от знатните гости на дука. От тук останало и името „pan del Toni”, което на стар милански диалект звучи Панетоне (Panetone) или преведено буквално на български – „хлябът на Тони”.
Каквато и да е истинската история за появата на този коледен сладкиш, приготвянето му не е шега работа при това не толкова, защото е трудно, а защото отнема повече от един ден. Надявам се скоро музата на Фулвио да го посети и той да реши да го забърка, така ще мога да ви разкажа подробно как се прави Панетоне в домашни условия.
Лина
Ciao a tutti!
ОтговорИзтриванеАз съм за втората легенда L’è ’l pan del Toni, защото погледнато логично в приготвянето на този сладък хляб, няма място за грешки. Всяко и най- малко отклоняване от процедурата води до отчайващи резултати.
Ако, нямате опит в хлебарството, нямате добра фурна, не можете да осигурите продължителна влажност и температура на помещението, тук си позволявам да цитирам Фулвио:
"...съветвам ви да не се захващате изобщо. "!!!
Non basta essere bravi. Bisogna essere i migliori!
Ciao Pinguina,
ОтговорИзтриванеНа мен лично ми харесват и двете версии, но не това е важното. Идеята е че, понякога, за да не кажа винаги, хубавите неща се откриват по-погрешка. Иначе, наистина да се направи Панетоне в домашни условия не е лесно. Рискът да не излезе нищо е доста голям. Проучваме в момента дали не може по някакъв начин да си подсигурим постоянна температура за втасване с подръчни средства. Ако го измислим - действаме. Ако ти или някой друг се сеща за варианти, моля да сподели.
любопитна съм! всъщност никога не съм опитвала. все пак искам да разбера :-)
ОтговорИзтриване:-) надявам се да видя рецептата скоро :-)