Тези дни, за да не изоставаме от общата тенденция, бяхме заети с употребата на огромно количество носни кърпички, мерене на температура, разтваряне на прахчета в топла вода, пиенето на така получилите се течности и изобщо с всички не до там приятни дейности, явяващите се като страничен, но осезаем ефект, произтичащ от контакта ни с грипния вирус. Не му се дадохме лесно, но … все пак. Мисля, че прогоних злия дух на грипа в момента, в който усетих мириса на парата, издигаща се заплашително от чаша с вино, подадена ми от Лина. Mamma mia, леле мале и каквито още от този род ми дойдоха на ум, не можаха да ме накарат да опитам това нещо. Ако не вярвах на Лина безрезервно, за миг щях да си помисля, че иска да ме отрови, но дори замаян от температурата, вътрешно бях сигурен, че иска да се отърве само от проклетия вирус. Това било някаква супер, ама супер специална българска традиционна рецепта и безотказно действащ лек! Греяно вино с черен пипер! Ама моля ви се! Обърнах се на другата страна в леглото, измърморих си каквото имах да си измърморвам под носа и опиянен само от винените пари с дъх на черен пипер, замечтано заспах с идеята да започна да си заключвам виното в някой шкаф. Събудих се на другата сутрин и ми нямаше нищо. Нямаше ми и една бутилка Амароне. Ма точно Амароне ли трябваше да ползва Лина, за да забърка тази отровно – лековита смес? Както и да е. Нали оздравях. Понякога преборването с болестта изисква жертви. В моя случай – бутилка от любимото ми вино, което даже и не опитах, само помирисах. Mamma mia!
В Италия не ползваме виното за лек. Придържаме се към бульончета, супички, изобщо - към топлата храна. За това в тези дни бях готвил варено от различни меса. Получава се разкошен, доста силничък бульон. Вареното е много подходящо за приготвяне, в случай че нямаш сили да се въртиш дълго в кухнята. Аз слагам в една големичка тенджера, която Лина нарича „казана” четири-пет вида месо, глава лук, морков и целина и оставям да си ври на спокойствие няколко часа… Тази рецепта ще я оставя обаче за друг път. Понеже ми остана от бульона, днес ще ви разкажа как се прави ризото с тиквички и шафран.
Пригответе си за 4 порции:
350 гр. ориз – нека да бъде от вида Карнароли, той е най-подходящ за ризоти;
1 -1,5 литра месен или зеленчуков бульон;
80 гр. масло;
80 -100 гр. пармиджано;
10 гр. шафран;
1 чаша бяло вино;
1 малка глава лук;
1 малка тиквичка; (по желание)
1 с.л. зехтин;
дафинов лист;
сол;
Приготвяне: Запържете ситно нарязания лук в половината от маслото и лъжицата зехтин. Сложете и дафиновия лист. (Както ще видите на снимките, аз имах останало парче от варен телешки език, който употребих за да придам повече вкус, но не е естествено задължителна съставка.) Добавете, нарязаната на кубчета тиквичка и задушете с малко вода на слаб огън. Когато тиквичката поомекне сложете ориза и запържете и него за няколко минути. После сложете бялото вино и бъркайте докато се изпари. Сега започнете да прибавяте лека по-лека затопления предварително бульон. Сипвайте черпак по черпак и бъркайте докато течността се поеме от ориза и чак след това сипвайте следващия черпак. Аз си греба направо от тенджерата с бульона като си го прецеждам „на място”. Бъркайте непрекъснато, докато оризът набъбне и се свари. Не забравяйте, все пак, че в истинското ризото оризът трябва да е al dente. Или както казваме ние италианците, да можете да преброите с език зрънцата, докато ги дъвчете. Подправете със сол на вкус. Почти накрая, сложете и разтворения предварително в малко бульон шафран. Когато сте готови, настържете отгоре пармиджаното, сложете останалото масло и разбъркайте много добре за да се стопи напълно сиренето, дръпнете от котлона, похлупете с капак и изчакайте 7-8 минути, преди да сервирате.
Доизкусуряване: Майката на Лина, а и не само тя, ме гледа странно когато казвам, че оризът не бива да се мие преди готвене. Това важи особено при приготвянето на ризоти. В някой рецепти от азиатската кухня, в които обаче се ползват специфични видове ориз, предварителното измиване е задължително, но повтарям: ако искате хубаво, истинско, италианско ризото – никога не мийте ориза. Освен, че се губят някой ценни хранителни съставки, витамини и минерали, чрез измиването се отстранява и нишестето от ориза, а точно то придава кремообразната консистенция на ястието, при това без нежелания ефект на разварените зрънца. Получаването на тази кремообразна смес се дължи на свързването на нишестето с мазнините на маслото и сиренето. Това се нарича „mantecare” (мантекаре) – не открихме подходяща дума на български език. Ако вие се сещате, моля, пишете.
Не забравяйте да готвите винаги с добро настроение и ентусиазъм. Така Добрият Вкус ще бъде с вас!
Няма коментари:
Публикуване на коментар